5. Как се поставя диагнозата запек?

За поставяне на диагнозата запек снемането на обстойна анамнеза има съществено значение.
Съществуват редица рискови фактори, които могат да доведат до възникването на запек и тяхното познаване и изясняване в хода на разпита на пациента имат ключово значение за поставянето на диагнозата.

При разпита на пациентите акцентът се поставя върху изясняването на подлежащи рискови фактори, налични други заболявания и подробно описание на симптомите:

• изясняване на рисковите фактори: много често при задаване на въпроси, свързани с хранителните навици, може да установи наличие на нисък прием на фибри, небалансиран хранителен режим, както и на недостатъчен прием на течности. Намалена физическа активност или приемът на определени лекарства, също могат да бъдат свързани с възникването на запек
• подлежащи заболявания: в хода на анамнезата е необходимо и изясняването на подлежащи заболявания, които могат да се окажат инициалната причина за възникване на констипация
• описание на фекалните маси: изключително важно е определянето на давността на оплакванията, тяхната тежест, изясняване на субективната симптоматика и описание на вида на фекалните маси (наличието на три или повече изхождания седмично, но със сухи, ронливи, твърди изпражнения също се счита за запек)

Клиничната симптоматика, която се наблюдава при това състояние, има съществено значение за поставянето на диагнозата запек. Изясняването на симптомите е междинен момент между разпита на пациента и клиничния преглед, като има важно значение за диагностиката на състоянието сред пациентите от всички възрастови групи.

Клиничната симптоматика при запек се изразява предимно в нарушения на чревната перисталтика, наличие на твърди фекални маси, чието преминаване е значително затруднено. Други симптоми, свързани със запек, могат да включват подуване и болки в корема, главоболие, чувство на умора и нервно изтощение, чувство за непълно изпразване на стомашно-чревния тракт.

Подробното описание на симптомите при конкретния пациент (включително и при бебета и малки деца) има важно значение за поставяне на диагнозата и за диференциране на запека от някои други подлежащи заболявания.

Палпацията на корема представлява обективен метод на изследване, който се прилага при всички пациенти, независимо от възрастта. Използва се широко в медицинската практика и има известно значение за поставянето на диагноза запек и подпомага диференциалната диагноза.

При палпация на корема могат да бъдат открити мануално осезаеми фекални формации (бучки на изпражнения) по хода на интестиналния тракт. Допълнително при палпацията на абдоминалната област се проследява за наличието на повишена палпаторна чувствителност, наличие на болка и други.

При хора с дебели коремни стени палпация може да бъде значително затруднена и може да се окаже ниско информативна.

Ректално изследване се назначава при някои пациенти и включва оглед на ректалната област и извършване на ректално туше. Ректалният преглед е информативен относно наличието на нарушения в мускулатурата и сфинктерния тонус, наличието на заболявания в областта, които могат да са причина за запека (например хемороиди, анална фисура, полипи), както и наличието на аномалии или патологични особености в тази област.

Кървенето в хода на прегледа, болката и повишената чувствителност не са нормална и обичайна находка, насочват към процес в областта и изискват допълнително уточняване с подходящи диагностични методи.

При наличие на диагностични затруднения и съмнения за подлежащ болестен процес с различна етиология може да се назначи подходяща лабораторна диагностика.

Обикновено се проследяват показателите на хемопоезата, електролитния баланс, кръвната захар, а при съмнения за подлежащ недиагностициран болестен процес може да се наложи и проследяване нивата на някои хормони (например тиреоидните хормони, тъй като при дисфункция на щитовидната жлеза често настъпва констипация), нивата на желязото и витамин В12 при отклонения в хемопоезата, чернодробните ензими, маркери на възпалението и други.

Може да се наложи извършване на микробиологична диагностика и фекален тест при съмнения за инфекциозен процес и наличие на окултни кръвоизливи.

Рядко се прибягва до използването на образни изследвания за поставяне на диагнозата при запек, като обикновено назначаването им цели диагностично уточняване на състоянието и подпомагане на диференциалната диагноза.

Образни изследвания се назначават при тежки форми на запек (остро развила се констипация с наличие на едно или по-малко изхождания за период от една седмица), наличие на усложнения, противоречиви находки от другите диагностични методи и съмнения за подлежащ обем заемащ процес.

С най-голямо значение е рентгенографията на коремната област (предпочита се извършването на контрастна рентгенография с използване на бариева каша), при която могат да установят наличието на твърди остатъци, които са полепнали по червата.

В зависимост от състоянието на пациента, клиничните находки и редица други показатели може да се наложи назначаване на ултразвукова диагностика (обикновено е със слабо информативен характер), аноректална манография, компютърна томография и други.