3. Какви са причините за запек?

С водещо значение за развитието на запек са особеностите в хранителният режим на съответния пациент. Храненето следва да бъде пълноценно, добре балансирано и да доставя необходимите есенциални нутриенти, протеини, мазнини и въглехидрати.

Ежедневно следва да се консумират храни, богати на растителни влакнини (фибри) или при невъзможност последните да се приемат допълнително, под формата на хранителна добавка.

Едни от основните причини за развитие на запек включват намален внос на фибри, намален или недостатъчен прием на течности, небалансиран хранителен режим:

• недостатъчен внос на фибри: фибрите имат важно значение за възникването на запек, като недостигът им в храната е сред основните причини за нарушено храносмилане и нередовно изхождане. Хората, които приемат достатъчно фибри с храната, имат значително по-малък риск от развитие на запек, а тези, в чието хранене преобладават основно месо, млечни продукти, яйца и богати на мазнини храни, имат значително по-висок риск от възникване на констипация. Богати на фибри са плодовете, зеленчуците, ядките и семената, зърнените храни, като фибрите се подразделят в зависимост от особеностите си на разтворими и неразтворими. Разтворимите фибри се разтварят лесно във вода и са с мека гелообразна консистенция в червата, докато неразтворими фибри преминават през интестиналния тракт почти непроменени. И двата вида подпомагат омекотяването на фекалните маси, улесняват чревния пасаж, а също така играят роля и в отстраняването от гастроинтестиналния тракт на някои вредни субстанции, тежки метали и токсини. Адекватен внос на фибри се препоръчва във всички възрастови групи, като при пациентите в напреднала и старческа възраст във връзка с различни физиологични промени, полиморбидност и прием на лекарства е налице повишена склонност към запек, която може да бъде профилактирана със съответните промени в храненето
• недостатъчен прием на течности: адекватната хидратация на организма има важна роля в правилното осъществяване на редица процеси, като функционалната активност и изправност на гастроинтестиналния тракт също до голяма степен зависи от достатъчния внос на течности. При проведени изследвания е установено, че оптималният (нормален) или повишен прием на течности при голям процент от хората води до редукция на оплакванията от констипация, докато при тези, при които не се приемат достатъчно течности, се описва развитие или обостряне на констипацията. Течностите влияят на перисталтиката и улесняват предвижването на фекалните маси, предотвратяват формирането на твърди и сухи изпражнения, съдействат за правилното усвояване на нутриентите и отстраняването на метаболитните и отпадните продукти, токсини и други субстанции
• небалансиран хранителен режим: спазването на рестриктивни диети, монодиети и изключване на цели хранителни групи от ежедневното хранене създава предпоставки за развитие на констипация. Особен риск представляват нисковъглехидратните диети, високомазнинните диети, както и тези, при които се набляга предимно на животински продукти (месо, мляко, сирене, яйца). Риск е налице и при пациентите, които се хранят еднообразно, предимно с полуфабрикати, консервирани храни, junk food (пица, хамбургери, сандвичи), тестени и сладкарски изделия, пълни с празни въглехидрати и трансмазнини

Състоянията, които нарушават чревния пасаж, също са честа причина за възникването на запек. Те се изразяват във възникването на механична пречка, която затруднява предвижването на фекалните маси. Най-често тази механична пречка възниква вследствие на неопластичен процес, който запушва частично чревния лумен. Други причини, които могат да доведат до нарушение на чревния пасаж, са дивертикулите и стриктурите.

Всяко от тези заболявания, увреждания и усложнения крие риск от сериозни здравни последици, поради което при всички пациенти с хроничен запек или внезапно появил се и персистиращ запек се препоръчва изключване на евентуално подлежащо заболяване, причиняващо обструкция:

• тумори: доброкачествените и злокачествени тумори (рак на ректума, рак на дебелото черво, колоректален карцином и други) могат да се развиват и нарастват в посока към чревния лумен, като този вид растеж се означава като екзофитен. При него често се затруднява предвижването на фекалните маси във връзка със запушването на лумена на червата, вследствие на което се развива запек. Важна особеност е, че при неоплазмите по хода на интестиналния тракт една от първите клинични прояви може да бъде запек или редуване на запек с диария
• дивертикули: дивертикулите са обикновено вродени и могат да доведат до нарушаване процеса на изпразване на червата. По своята същност те представляват разширение на чревната стена, при което се формира саковидна структура. Дивертикулите биват два основни вида, а именно истински и лъжливи. Истинските дивертикули засягат всички слоеве на стената на червото (лигавица, мускулен слой, серозен слой), докато лъжливите дивертикули нямат мускулен слой, поради което стените им са много тънки. Дебелочревните дивертикули в повечето случаи са именно такива
• стриктури: стриктурите са резултат най-вече на неопластичен процес и също могат да доведат до нарушаване процеса на изпразване на червата. Стриктурата на дебелото черво представлява стеснение на определен сегмент, като намаляването на диаметъра на дебелото черво може да доведе до задръстване и затруднено преминаване на фекалните маси с поява на симптоми на интестинална обструкция. При някои пациенти с рак на дебелото черво стриктурите могат да бъдат безсимптомни, докато при други могат да се развият симптоми като запек и коремна болка
• други: редица други състояния с различна честота в клиничната практика могат да провокират нарушения в чревния пасаж и съответно развитие на запек. Такива например са наличието на анална фисура, ректоцеле, нарушена инервация на колона и ректума, например при автономна невропатия, множествена склероза, инсулт, при увреждане на гръбначния стълб и други. При някои пациенти запекът има подлежаща психична основа, като за това допринасят редица фактори (наблюдава се по-често при пациенти с хемороиди, фисури, фистули), а при други може да се дължи на отслабване на мускулатурата, ангажирана в дефекацията (отслабване на тазовите мускули, затруднена релаксация на тазовата мускулатура, липса на координация между релаксация и контракция на тазовата мускулатура)

Състоянията, които са свързани с нарушения в чревната перисталтика, се характеризират със забавяне на предвижването на изпражненията към изхода на храносмилателния тракт вследствие на непълноценни перисталтични вълни. Нарушенията на чревната перисталтика може да се наблюдават при заболявания или вследствие на прием на различни медикаментозни средства.

Редица ендокринни, метаболитни и неврологични нарушения могат да стоят в основата на запека, като сред най-често описваните се включват:

• неврологични нарушения: при подлежаща множествена склероза, болест на Паркинсон, след инсулт, при тежки увреждания вследствие заболяване или травма на гръбначния мозък
• ендокринни заболявания: едно от заболяванията, което се характеризира със значителен запек, е хипотиреоидизмът (изразява се с намалена функция на щитовидната жлеза), като констипацията се описва при почти всички пациенти и често е упорита, налагаща медикаментозна терапия
• метаболитни нарушения: друго състояние, което се свързва с развитието на запек, е нарушеният баланс на калий с развитие на хиперкалиемия или хипокалиемия (състояние, което се характеризира с повишено или намалено ниво на калий в организма), подлежащ захарен диабет, особено при лошо контролираните форми, уремия и други
• гастроинтестинални нарушения: при възпалителните интестинални заболявания (болест на Крон, улцерозен колит, синдром на раздразненото черво), цьолиакия или глутенова ентеропатия и други, макар диарията да е по-често срещана проява, при някои от пациентите може да се наблюдава развитие на запек

Употребата на някои лекарства (за лечение на подлежащи заболявания или за симптоматично облекчаване на някои състояния) може да провокира развитието на констипация като част от нормалните, очаквани странични ефекти на съответния медикамент. Някои лекарства още в началото на приема провокират констипация, при други запекът се развива след определена давност на приема, като обикновено при тези ситуации преустановяването на лекарствената употреба води до значително подобрение на оплакванията от запек.

Медикаменти, които имат значение за възникването на запек, са:

• аналгетици: обезболяващи медикаменти от групата на опиоидните аналгетици, като кодеин, оксикодон, хидроморфин
• нестероидни противовъзпалителни средства: ибупрофен и напроксен, често използвани без лекарско предписание за облекчаване на болка, възпаление или повишена температура, могат да провокират констипация при част от пациентите
• антидепресанти: представители от групата на трицикличните антидепресанти (амитриптилин) и селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин (флуоксетин)
• антихипертензивни препарати: калциеви антагонисти като верапамил, дилтиазем и нифедипин (при верапамил развитието на констипация се описва при почти всички пациенти) и някои бета-блокери (атенолол)
• антиконвулсивни средства: фенитоин и габапентин, използвани в лечението на епилепсия и гърчове с различна етиология
• лаксативи: парадоксално, но злоупотребата с лаксативи (използват се за лечение на запек) може да провокира или влоши протичането на констипацията
• други: антиацидите, съдържащи алуминий водят до запек (затова при рискови пациенти се назначават антиациди с магнезий или друг вид), някои спазмолитици, лекарства, които включват в състава си желязо и/или калций в стандартни или по-високи дози, диуретици (хидрохлоротиазид, фуроземид)

Бременността често също се съпътства от появата на запек, който настъпва обикновено около втори триместър и може да продължи до края на бременността. По данни от различни източници между 40 и 70 процента от бременните жени се оплакват от наличието на констипация през даден етап от деветте месеца. Запекът предизвиква значителен дискомфорт за бременните и нерядко те търсят медицинска помощ, като лечението му често се оказва предизвикателство.

Като основна причина за възникване на запека при бременните жени се смятат хормоналните промени, които настъпват в организма по време на бременността. Те водят до релаксация на чревните мускули и забавено придвижване на храната. Значение се отдава и на напрежението в коремната кухина от нарастващата матка и нерядко налагащият се допълнителен прием на препарати, съдържащи желязо и калций. При някои от бременните жени влияние оказва и необходимостта от намаление на физическата активност (при наличие на рискова бременност, предлежаща плацента, многоплодна бременност и други), небалансираният хранителен режим (при тежко гадене и повръщане), психоемоционалното състояние и множество други фактори.

Заседналият начин на живот, както и липсата на регулярна физическа активност, могат да доведат до възникването на множество заболявания, включително и запек. Напоследък липсата на физическа активност показва тревожна тенденция към нарастване, като се наблюдава още от детска и млада възраст. Това води до активиране на многобройни процеси и повишен риск от възникване на редица заболявания и състояния, като например метаболитен синдром, затлъстяване, хемороиди, разширени вени и много други.

Нерядко липсата на физическа активност може да стане причина за развитието на запек, въпреки че не е установен точният механизъм на възникването му (предполагат се комплексни механизми). За това свидетелства възникването на запек при хора, които са дълго време на легло вследствие на тежко заболяване или злополука. Намалената физическа активност при възрастни също става причина за възникването на констипация.

Допълнително, повишаването на физическата активност, независимо дали се касае за практикуване на спорт или разходка сред природата, подобрява чревната перисталтика, облекчава храносмилането и съответно редуцира рисковете от развитие на констипация.

Съществуват множество специфични заболявания и състояния, които нерядко се съпътстват от запек. Някои от тях са характерни за определена възрастова група, докато други се дължат на налични подлежащи заболявания със системен характер:

• при новородени: при липса на изхождане (така наречения мекониум) през първите 48 часа след раждането на бебето се търсят активно конгенитални или други причини, които могат да са причина за запека, като при подобни случаи най-често се касае за болест на Hirschsprung
• при кърмачета и малки деца: констипация може да настъпи при промяна от кърма към адаптирано мляко, при смяна на адаптираните млека, при стартиране на захранването и въвеждане на нови храни, при приучаване към гърне, както и при състояния на стрес за детето (смяна на дома и средата, започване или смяна на детска ясла, детска градина, боледуване и други)
• в напреднала възраст: запекът при лицата в напреднала възраст често се дължи на комплексни причини, като голяма роля играят физиологичните особености (забавяне на метаболизма с възрастта), непълноценното хранене, намален прием на течности, подлежащи заболявания, прием на медикаменти и много други
• при подлежащи системни заболявания: редица подлежащи системни заболявания (включително неврологични, ендокринни, метаболитни и други) могат да провокират развитието на констипация, като част от своите прояви в хода на прогресията си. Такива например са амилоидоза, склеродермия, панхипопитуитаризъм, хиперпаратиреоидизъм, хронични бъбречни заболявания, инсулинова резистентност, диабет и много други

Нарушение на ритъма на живот и пътуването са друга съществена причина, която може да бъде основна при възникването на запек.

При работа на смени, нощен труд, липса на изграден биологичен ритъм на живот поради комплексни фактори, работа, свързана с чести пътувания и смяна на часовото време е налице повишен риск от развитие на констипация.

Голяма част от хората, които пътуват често по работа или отиват на почивка за определен период от време, имат проблеми с дефекацията, а това в голяма степен предизвиква сериозен дискомфорт.
Констипацията, която се развива по време на почивка и при смяна на средата в значителна степен нарушава нормалния ритъм на живот.

Предприемането на превантивни мерки при наличието на някои от тези фактори, променящи нормалния ритъм на живот, е от ключово значение за редуциране риска от развитие на констипация.