Детски хемангиоми

Детският хемангиом представлява доброкачествено състояние, засягащо кожните кръвоносни съдове. Известно е още като пролиферативен хемангиом, тъй като се дължи на пролифериращи ендотелни клетки.

Терминът "хемангиом" произлиза от гръцката дума haema (кръв), angeio (съд) и -oma (тумор).

Хемангиомите са най-честите доброкачествени тумори в ранна детска възраст и се срещат приблизително при 5-10% от децата. Те имат характерен курс на протичане, белязан от ранна пролиферация и последваща спонтанна инволюция.

Детските хемангиоми са пролиферативни лезии, които обикновено се развиват малко след раждането - първите 4-6 седмици от живота. Те се различават от съдовите малформации, които обикновено са налични при раждането и са по-рядко срещани.

Хемангиоми са наблюдавани при всички расови групи, но са по-чести при бялата раса. Те също се появяват по-често при момичета, недоносените бебета и бебетата с ниско тегло при раждане.

Причините за поява на детски хемангиоми не са добре разбрани. Туморът се формира от пролиферацията на ендотелните клетки. Проучванията показват ролята на феталната хипоксия като задействащ сигнал, който инициира пролиферацията и анормалното формиране на кръвоносни съдове чрез активиране на определени гени.

Над 80% от инфантилните хемангиоми се появяват в областта на главата и шията. Някои лезии са малки и едва видими, докато други са големи и лесно забележими. Всички инфантилни хемангиоми проявяват характерна еволюция с ранен бърз растеж (пролиферация), последван от период на стабилизация и бавна спонтанна инволюция. Те нарастват до 80% от максималния размер в първите 3 месеца и повечето спират да растат след около 5-6 месеца. Въпреки това, те могат да продължават да нарастват в продължение на 18 месеца.

След това те претърпяват регресия или инволюция (обратно развитие). Инволюцията настъпва бавно и може да отнеме 3-10 години. Почти всички плоски инфантилни хемангиоми в крайна сметка имат обратно развитие и изчезват без лечение. Въпреки това, регресията на обемисти хемангиоми обикновено е непълна и те могат да оставят атрофичен белег, пигментни промени, остатъчни телеангиектазии или анетодерма при най-малко 50% от случаите.

Диагнозата се поставя на база на физикалния преглед, кожна биопсия, лабораторни и образни изследвания.

По-голямата част от хемангиомите в детска възраст не се нуждаят от медицинска или хирургическа намеса. Възможностите за лечение на клинично значимите хемангиоми включват медикаментозна терапия, лазерна хирургия, хирургична ексцизия.

Въпреки техния доброкачествен и самоограничаващ се характер, някои хемангиоми могат да предизвикат усложнения, като разязвяване, кървене, постоянно обезобразяване. В допълнение, някои от тях могат да компрометират функция на жизненоважен орган.