Депресия: кои са признаците и симптомите при депресия?

Автор: д-р Даниел Лавила КамараРедактор: Камелия Методиева

Класическият депресивен синдром е съставен от три основни симптома: болестно потиснато настроение (дистимия), понижена действена активност (хипобулия) и забавен мисловен процес. При всяка депресия освен това се изявяват с различна интензивност и типични сомато-вегетативни признаци и промени.

Потиснатото настроение (дистимия) представлява най-значимият и най-характерен депресивен симптом. Още преди ясната му клинична проява, като тъга, мъка, страх или тревога, първоначалните депресивни промени на настроението се проявяват с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, намаляване или дори изчезване на способността за изпитване на радост, удоволствие, за смях или веселба. Постепенно изцяло се губят положителните емоционални изживявания. Болният преминава във все по-дълбоко потиснато, затворено, себевглъбено и страдащо състояние. Нищо не може да му донесе радост и да предизвика дори обикновено удоволствено преживяване.

В клиничната характеристика на депресията изпъква усещането за безпричинна тъга и мъка, която понякога е толкова силна, че може да придобие витална характеристика. Това е "огромна", "страшна" мъка, която болните могат да усетят като физическо страдание и болка, която се локализира най-често зад стернума (гръдната кост) или в областта на сърцето. За първи път виталната тъга е наблюдавана и установена от Шнайдер, а по-късно подробно е описана от Вайтбрехт. Тя се смята за един от главните симптоми на депресията, на който се придава дори патогномонична стойност.

При други пациенти преобладава необяснима тревожност или интензивен страх, който най-често е безпричинен, а не конкретно предизвикан или мотивиран. В някои случаи пациентите изпадат в дълбока апатия (безразличие). Те са изцяло безразлични и безчувствени към всичко около тях, дори към най-близките им хора - деца, внуци, съпруг, съпруга, родители. Обзети са изцяло от чувство за отчаяние и безперспективност. Бъдещето може да изглежда пълно със страдание и с пълна липса на перспектива, всичко е безсмислено, включително и животът. Това допринася за достигане до крайни решения за слагане край на живота и извършване самоубийствени действия.

Тук можете да прочетете повече за потиснатото настроение (дистимия) при депресия:

Понижената действена активност (хипобулия) в началото на депресивното разстройство се изявява със субективното усещане за намален жизнен тонус, лесна уморяемост, вялост, слабост, ленивост. Постепенно болните преминават в състояние на несигурност, нерешителност и безволие. Настъпва изразен енергичен спад, понижаване на активността, ограничаване до пълна загуба на интересите и инициативността. Психомоторната потиснатост се засилва непрекъснато. Личният тоалет и хигиената често са пренебрегнати. Движенията рязко са забавени и болните могат да прекарат повечето време в леглото, напълно отпуснати или могат да бъдат напрегнати, тревожни и суетливи. Мимиката може да е застинала в израз на дълбока печал, мъка или страдание. При особено тежките депресивни епизоди болните не могат да заплачат, сълзите намаляват драстично, очите им са сухи, мигането е рядко. В някои случаи дълбоката двигателна потиснатост може да се превърне в депресивен ступор, който се характеризира с пълна обездвиженост, с невъзможност за установяване на словесен контакт и отказ от храна.

Нарушенията на мисловния процес са тясно обвързани с емоционалната потиснатост. Мисловният процес става забавен, потиснат и има удължено реактивно време. Темпото на асоциативния поток се понижава, представата за последователност в извършването на различните дейности избледнява и пациентите изпитват големи затруднения дори в осъществяването на обичайната си работа. По този начин те се превръщат във все по-несигурни, боязливи и тревожни индивиди. Впоследствие се проявяват различни малоценностни изживявания и свръхценностни идеи за некадърност, затъпяване, оглупяване, както и опасения или убеждения за загуба на присъщите за човека качества. Различните обективни психологични изследвания обикновено откриват ниска успеваемост при изпълнение на различните тестове поради дълбоката потиснатост на когнитивните функции.

Тук можете да прочетете още за нарушенията на мисловния процес при депресия:

При депресивните разстройства сравнително често могат да бъдат наблюдавани различни налудности. Твърде характерни налудности при депресията са т.нар. пауперистични налудности - за обедняване и разорение, които по-често се установяват в инволутивна и старческа възраст. Цялото семейство е обречено на нищета, страдание и позор. Понякога депресивно болните, особено жените-майки, преди да се самоубият убиват от жалост, милост и любов най-близките си същества - децата, за да ги спасят от мъки страдания. Такова самоубийство, което включва едновременно и убийство на близките, се нарича разширено меланхолно самоубийство.

Хипохондричните и нихилистични налудности обикновено са по-чести при депресии в късна възраст. Болните са убедени, че страдат от неизлечимо заболяване, че са заразени, че имат рак или друга тежка болест. Налудните изживявания с нихилистична тематика имат нелеп характер - вътрешните органи не работят или липсват, части от тялото са изгнили, болният е "жив труп" (синдром на Котард). Една рядка форма на депресивна налудност с фантастно съдържание, която се среща при т.нар. меланхолна парафрения, е Ахасферовата налудност. Болният е налудно убеден, че за своята виновност и грехове е осъден на безсмъртие и вечни страдания (подобно на библейския Ахасфер).

Сомато-вегетативните промени при депресия заслужават особено внимание, тъй като в редица случаи те са в основата на първите оплаквания, заради които страдащите от депресия търсят медицинска помощ. Най-честите жизнени нарушения при депресия включват безсъние, безапетитие, сексуални нарушения и главоболие. Характерните вегетативни разстройства са тахикардия, разширени зеници, сухота в лигавиците и запек, които са израз на характерната за депресията симпатикотония. Установява се и обратен симптом на Argyll-Robertson - запазена зенична реакция на светлина при липсваща зенична реакция на акомодация и конвергенция.

Безсънието (инсомния) се смята за основен симптом на депресията. Открива се при 92-99 % от депресивно болните, т.е. практически засяга всички болни. Характерно за депресията е ранното сутрешно събуждане, което води до значително скъсяване на общата продължителност на съня. Независимо от увеличената и ранно настъпваща сънливост във вечерните часове, която води до ранно лягане, пациентите трудно заспиват. Сънят им обикновено е повърхностен с чести пробуждания и с редки кошмарни сънища. При някои форми на депресия вместо инсомния е налице хиперсомния - сън с продължителност 10-12 часа и повече.

Безапетитието (анорексия) представлява много често оплакване при депресията. То води до изразено отслабване, когато се представя в тежката си форма и е по-продължително. Безапетитието се счита за клинично значимо при загуба на повече от 5 % от телесното тегло през последния месец. Този симптом трябва да се разграничава от съзнателното неприемане на храна с цел самоубийство, както и от психотично мотивирания отказ от храна.

Сексуалните нарушения се изразяват в намалено или липсващо либидо и загуба на потентността, за разлика от манията, при която сексуалната активност е засилена. В психологичен и психопатологичен план това създава допълнителни проблеми, особено при мъжете, защото присъщите на болестното състояние разстройства се възприемат по свръхценностен механизъм като доказателство за непълноценност и негодност за нормален живот.

Причина за главоболието може да бъде повишеното кръвно налягане, което често се установява при депресивните разстройства, особено при възрастни болни. То закономерно придружава дълбоката физическа и психическа астения, както и състоянията на интензивна тревожност.

Тук можете да прочетете още за сомато-вегетативните промени при депресия:

Следва: Как се лекува депресията?