4. Кои са причините за поява на депресия?

Генетичните фактори играят важна роля за развитие на депресия, но сами по себе си не могат да бъдат посочени като причина за възникване на такава. Различни проучвания са изследвали моделите на заболеваемост от депресия в различни семейства, за да се определи наследствеността и да се прецени какъв процент от заболеваемостта се дължи на унаследяването на гени.

Установено е, че ако даден индивид има роднина, страдащ от депресивно разстройство, при него вероятно има 2-3 пъти по-голям риск от развитие на депресия, в сравнение с останалите. Въпреки това, не е правилно да се говори за унаследяване на депресията от родителите. По-скоро става въпрос за унаследяване на определен набор от гени, които предразполагат към развитие на депресия.

Известно е, че средата на живот, взаимоотношенията с околните, възпитанието в детството и други социални и екологични фактори играят основна роля във формирането психиката на даден индивид, а оттам и за възникването на някои психични заболявания. Съществуват редица фактори, които допринасят за увеличаване вероятността от поява на депресия. Такива могат да бъдат:

• физическо, психическо или сексуално насилие в миналото;

• прием на някои лекарства - бета-блокери, резерпин, барбитурати, бензодиазепини и други;

• конфликти с близки приятели или членове на семейството;

• смърт или загуба на любим човек;

• започване на нова работа, завършване на образование, сватба, загуба на работа, развод, пенсиониране и други важни житейски събития;

• хронични заболявания (диабет, сърдечни заболявания, артрит, СПИН, множествена склероза и други), туморни заболявания;

• злоупотреба с наркотици, алкохол или други вещества.

• раждане (постнатална депресия).

Под биологични фактори следва да разбираме биологичните особености на организма, които допринасят за развитие на депресия. Изследователите са установили различия между мозъците на хора, страдащи от депресия, и тези на здрави индивиди. Например, хипокампът, малка част от мозъка, която играе основна роля за складиране на спомените, изглежда е по-малък при хора с анамнеза за депресия, отколкото при тези, които не са страдали от такава. По-малкият хипокамп има по-малко серотонинови рецептори. Серотонинът е успокояващо мозъка вещество - невротрансмитер, което позволява комуникацията между невроните в мозъка и тялото. Съществуват и хипотези, които предполагат участието на норепинефрин и допамин в развитието на депресия.

Изследователите не знаят точните причини за по-малкия размер на хипокампа при депресираните индивиди. Някои от тях са установили, че хормонът на стреса кортизол се произвежда в по-големи количества при депресираните пациенти. Тези изследователи смятат, че кортизолът има токсичен ефект върху хипокампа, което обяснява по-малките му размери. От друга страна, някои експерти предполагат, че хората, страдащи от депресия, просто са родени с по-малък хипокамп и затова са предразположени към депресия.