5. Рискови фактори за депресия

Медицинските рискови фактори за депресия включват:

Биохимични фактори

Депресията е вид разстройство на настроението, което някои смятат, че се инициира, когато балансът на невротрансмитерите в мозъка се наруши. Невротрансмитерите са химични посредници, които помагат на мозъка да комуникира с други части на тялото. Тези химикали помагат за регулиране на много физиологични функции.

Ниските нива на невротрансмитерите могат да увеличат вероятността от развитие на депресия, включително невротрансмитерите серотонин, норепинефрин, допамин.

Генетични фактори

Наличие на член от семейството с депресия или разстройство на настроението може да увеличи риска от депресия. Американската Психиатрична Асоциация (APA) посочва, че ако един близнак е с диагноза депресия, другият близнак има 70 % вероятност да я развие.

Други психични заболявания, като алкохолизъм при член от семейството, също може да увеличи риска от депресия.

Въпреки това, депресията може да се появи при хора с липса на фамилна анамнеза за депресия, поради което някои учени смятат, че състоянието е комбинация от генетични фактори и житейски опит.

Нарушения на съня

Хронични проблеми със съня са свързани с депресия. Въпреки че експертите не знаят дали липсата на сън или нарушенията на съня водят до депресия, пристъпи на лошо настроение изглежда следват периоди на лош сън.

Сериозно заболяване

Болката и стресът, които съпровождат определени медицински състояния, могат да окажат влияние върху психичното здраве на човека. Много хронични сериозни здравословни състояния са свързани с високи нива на депресия, включително хронична болка, артрит, сърдечно заболяване, диабет, заболяване на щитовидната жлеза, инсулт, рак, множествена склероза, болест на Алцхаймер, деменция, болест на Паркинсон, болест на Хънтингтън.

Психологични фактори

Някои психологични фактори поставят хората в риск от депресия. Хората с ниско самочувствие, тези, които постоянно гледат на себе си и света с песимизъм, индивиди, които са претоварени от стрес, са склонни към депресия.

Други психологични фактори, като перфекционизъм или чувствителност към загуба или отхвърляне, могат също да увеличат риска от депресия.

Депресията е по-често срещана при хора с хронични тревожни разстройства и гранично или отбягващо разстройство на личността.

Социалните рискови фактори за депресия включват:

Насилие

Минало физическо, сексуално или емоционално насилие може да бъде рисков фактор за развитие на клинична депресия.

Хората, които са били неглижирани или малтретирани като деца, имат висок риск за тежка депресия. Такива негативни преживявания могат и да причинят други психични разстройства.

Пол

Два пъти по-вероятно е жените да получат депресия, отколкото мъжете, но това може да се дължи на факта, че все повече жени търсят лечение за техните симптоми в сравнение с мъжкия пол. Някои смятат, че депресията може да бъде причинена от хормонални промени през целия живот. Жените са особено уязвими към депресия по време на бременност и след раждане, както и по време на менопауза.

Въпреки че жените страдат от депресия по-често и по-често правят опити за самоубийство, мъжете са по-успешни в своите опити за самоубийство.

Възраст

Повечето хора изпитват първия си епизод на депресия на възраст между 20 и 40 години. В действителност средната възраст на настъпване на депресия е в средата на 20-те години.

Обезпокоителното е, че последните изследвания показват, че средната възраст на поява на депресия намалява с всяко поколение. Деца, юноши и хора в напреднала възраст показват забележителни симптоми на депресия и преживяват специфични стресови събития, които ги предразполагат към депресия.

Липса на социална подкрепа

Продължителната социална изолация и наличие на малко приятели или подкрепящи взаимоотношения е чест източник на депресия. Чувството на изолация и самота може да допринесе за епизод на депресия при хора, които са предразположени към разстройства на настроението.

Значими събития в живота

Дори и щастливи събития, като раждане на бебе или започване на нова работа, може да увеличи риска от депресия. Други значими събития в живота, свързани с депресия, включват загуба на работа, покупка на дом, получаване на развод, преместване в ново населено място, пенсиониране.

Смъртта на човек със сигурност е значимо събитие. Високи нива на тъга са основна част от процеса на траур. Някои хора ще се почувстват по-добре в рамките на няколко месеца, но други изпитват по-сериозни, дългосрочни периоди на депресия. Тъгата или скръбта от смъртта или загубата на любим човек може да предизвика симптоми на тежка депресия. Ако симптомите на траур продължат повече от два месеца, потърсете специализирана помощ.

Местоживеене

Изглежда, че депресията е с по-висока честота сред градските жители, отколкото при тези на село. В действителност, изследване показва, че депресията е два пъти по-честа сред градското население, отколкото сред тези, чието местоживеене е на село.

Семейно положение

Рискът от развитие на депресия може да се повлияе от семейното положение.

Депресията е с най-висока честота сред разведени или разделени индивиди. Най-рядко се среща при необвързани или обвързани лица. Хората, които живеят сами, имат по-високи нива на депресия, отколкото тези, които живеят с други хора.

Работа

Изследванията показват, че хората без работа в продължение на шест месеца или повече в последните пет години имат честота на депресия три пъти по-голяма от индивидите от общата популация.

Рискови фактори за депресия, свързани с прием на вещества, включват:

Злоупотреба с наркотични вещества и алкохол

В много случаи злоупотребата с наркотични вещества / алкохол и депресията вървят ръка за ръка. Наркотиците и алкохолът могат да доведат до химични промени в мозъка, които повишават риска от депресия. Самолечението с наркотици и алкохол също може да доведе до депресия.

Лекарства

Приемът на някои лекарства може да доведе до страничен ефект депресия, включително медикаменти за кръвно налягане, приспивателни средства, успокоителни лекарства, стероиди, болкоуспокояващи.
Ако приемате такива лекарства, споделете на Вашия лекуващ лекар за проблемите си. Никога не спирайте приема на лекарството, без първо да се консултирате с лекуващия си лекар.