6. Как се диагностицира гастритът?

В много от случаите диагнозата гастрит се предполага още в хода на разпита на пациента във връзка с някои характерни и отличителни белези на болестта, както и нейната висока честота.

Акцентът при анамнезата е фокусиран върху изясняването на следните особености:

• давност и особености на проявите: пациентите се разпитват подробно за давността на проявите (дни, седмици, месеци), тяхната тежест (леки, умерени или силно смущаващи нормалното ежедневие), връзка с прием на храна или гладуване, връзка с прием на лекарства, алкохол, преяждане. Важно е и изясняването на налични подлежащи заболявания, някои от които (самите болести или прилаганата терапия при тях) могат да съдействат за поява на гастрит
• уточняване на рисковите фактори: изключително важно за последващото лечение и ефективна профилактика е изясняването и уточняването на въздействието на определени подлежащи рискови фактори, като например чест прием на спиртни напитки (важни са както честотата, така и количествата и вида на алкохолните питиета), прием на лекарства (особено достъпни без рецепта обезболяващи и противовъзпалителни средства), тютюнопушене, особености в храненето, стрес, преумора, психическо пренапрежение и други

Обстойният разпит позволява широк поглед върху общото състояние на пациента и последващо целенасочено назначаване на конкретни изследвания за уточняване особеностите на заболяването и потвърждаване на диагнозата гастрит.

Клинико-лабораторните изследвания нямат особено високо информативно значение за поставяне или потвърждаване на диагнозата, но се назначават рутинно при голям процент от пациентите с цел ранно установяване на налични усложнения и поражения върху други органи, както и обща оценка на здравословното състояние на засегнатия:

• находки от физикалния преглед: при липса на усложнения не се установяват промени и патологични находки. Възможно е установяване на палпаторна болезненост в областта на епигастриума, наличие на промени в нормалната перисталтика и други. При някои форми на гастрит (например при алкохолен гастрит) са налице характерни за хроничната злоупотреба с алкохол находки, докато при други форми (особено с хронично протичане) са възможни клинични данни, характерни за анемичен синдром (бледи кожа и лигавици, слабост)
• лабораторна диагностика: пълните кръвни изследвания могат да докажат наличието на подлежаща анемия (желязодефицитна или пернициозна), наличие на увреждания на черния дроб (особено при алкохолен гастрит), промени в коагулационния статус, данни за инфекциозен процес и други, като в зависимост от регистрираните отклонения се назначава и съответното допълнително лечение

Подлежаща инфекция с хеликобактер пилори (H. pylori) често се оказва основната причина, довела до развитието на гастрит под въздействие на влиянието на някои рискови фактори, във връзка с което при всички пациенти е уместно назначаването на специализирани изследвания за установяване наличието на бактерията.

Съществуват различни тестове, които се различават по своята специфичност, чувствителност и инвазивност, като сред най-често използваните се включват:

• кръвни изследвания: серологичната диагностика е лесен за приложение метод с относително висока чувствителност и специфичност, чрез който се откриват антихеликобактер пилори антитела. Основен недостатък на методиката е невъзможността за определяне дали се касае за остра инфекция или преминала инфекция, тъй като антитела срещу бактерията могат да се установят дори няколко години след прекарана инфекция
• фекален тест: чрез изследване на фекални маси могат да се докажат налични антигени на хеликобактер пилори. Методът е изключително достъпен, лесен за изпълнение, неинвазивен и може да докаже наличието на прясна инфекция. В много случаи се използва и за проследяване на ефективността от ерадикационната антихеликобактерна терапия
• изследване на биопсия: в хода на ендоскопското изследване (инвазивен метод, който се назначава при някои пациенти за потвърждаване на диагнозата и оценка на тежестта на болестния процес) може да се извърши бърз уреазен тест или хистологична обработка на тъканни проби. Бързият уреазен тест по същество представлява цветна реакция, при която в богата на урея среда се получава отделяне на въглероден диоксид и амоняк при наличие на хеликобактер пилори (бактерията произвежда ензима уреаза, водещ до разграждането на уреята). Хистологично изследване на тъканни проби се назначава предимно за изключване на подлежащ неопластичен процес, но може да се използва и за доказване на подлежаща хеликобактерна инфекция
• уреен дихателен тест: методът представлява златен стандарт за доказване на хеликобактер пилори в почти всички европейски държави. След прием на разтвор с въглерод 13 се извършва оценка на концентрацията му в издишания въздух и по резултатите се правят заключение за наличието или липсата на активна инфекция

Изключително важна е предварителната подготовка на пациентите при извършването на някои от изследванията с цел намаляване риска от компрометиране на резултатите (важно значение има предшестващ прием на антисекреторни средства, някои антибиотици, химиотерапевтици и други).

При установяване наличието на подлежаща инфекция с хеликобактер пилори се назначава специфично лечение (антихеликобактерна терапия), след което се препоръчва контролно изследване за доказване на неговата ефективност и установяване на ефективността от ерадикационната терапия.

Образната диагностика се използва обикновено за потвърждаване на диагнозата, подпомагане на диференциалната диагноза (различаване от някои идентично протичащи заболявания) и оценка на тежестта на болестния процес. Не при всички пациенти се налага провеждането на образни и инструментални изследвания, предимно в случаите на наличие на диагностични затруднения и противоречиви данни, както и при съмнения за подлежащ неопластичен процес.

Най-често се прилагат следните методики:

• контрастна рентгенография: контрастната рентгенография на горния интестинален тракт с използване като контраст бариев сулфат (бариева каша) позволява относително добър оглед и оценка на състоянието, като се прилага успешно за диагностика на редица състояния. Макар да няма особени предимства пред ендоскопското изследване, методиката е опция на избор при пациенти, противопоказани за извършване на горна ендоскопия, някои усложнения, както и по преценка на лекуващия лекар
• горна ендоскопия: ендоскопия на горния гастроинтестинален тракт или езофагогастродуоденоскопия представлява образен метод на изследване, позволяващ щателен оглед на лигавицата на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника. Извършва се с помощта на фиброгастроскоп (гъвкав, с достатъчна дължина и форма, наподобяваща тръба телескопичен инструмент) с монтирана камера на върха. Горната ендоскопия се отличава с по-добри диагностични възможности и прецизност в сравнение с рентгеновото изследване, като позволява и набиране на тъканни проби (биопсии от различни участъци) за подпомагане на диференциалната диагноза и изключване на евентуален туморен процес
• други изследвания: в много редки случаи, предимно при наличие на противоречиви резултати, диагностични затруднения и неясни прояви на основното заболяване с предполагаеми други подлежащи увреждания, могат да се назначат и други изследвания, като например компютърна томография, мониторинг на стомашната киселинност и други по преценка на лекуващия медицински екип с цел оптимизация на диагностичния и впоследствие на терапевтичния процес

Акуратната диагноза в резултат от комплексните и целенасочени изследвания позволява своевременно доказване на заболяването и ранно стартиране на съответното лечение.