2. Причини и рискови фактори за васкулит

Причините, лежащи в основата на развитието на васкулит, са многобройни, като състоянието може да се развие като следствие от друго заболяване, като усложнение на подлежащи инфекции и автоимунни процеси, а също и като първична изява при определени групи пациенти.

Най-общо се различават първичен и вторичен васкулит, съобразно естеството на етиологията:

• първичен васкулит: първичният васкулит в някои случаи се обозначава още като идиопатичен, като той възниква при липса на данни за подлежащи увреждания, болести и фактори, които биха могли да провокират и отключат състоянието. Причините за първичен васкулит не са известни
• вторичен васкулит: вторичният васкулит възниква на фона на подлежащ стимул под въздействие на инфекция, лекарства, излагане на вредни въздействия или токсини, неопластични и други увреждания. Сред най-честите причини за развитие на вторичен васкулит се разпознават автоимунни заболявания, като лупус, ревматоиден артрит, склеродермия, някои онкологични заболявания на кръвта и кръвотворните органи, подлежаща инфекция с вируса на хепатит В или хепатит С, както и продължително лечение с имуносупресивни агенти

Васкулит може да се развие при лица от всички възрастови групи, независимо от пол, раса, етническа принадлежност и индивидуални особености. Някои видове васкулит показват по-висока честота под въздействието на определени фактори, разпознаването на които и предприемането на мерките за противодействие може да намали рисковете от поява на болестта.

Многообразните проявления на състоянието са причина за тясната асоциация с многобройни фактори, означавани като рискови. Следва да се отбележи, че наличието им не означава непременно развитие на васкулит, а само допълнително увеличава рисковете от появата му:

• възраст и пол: при някои форми на васкулит има ясно изразени различия в честотата между отделните възрастови групи. Така например болестта на Кавазаки се среща предимно при деца под 5 години, докато гигантоклетъчният артериит рядко се диагностицира преди 50 години. Болестта на Бюргер се среща много по-често при мъже, докато гигантоклетъчният артериит засяга много по-често представителите на женския пол
• генетична предразположеност: някои форми на васкулит показват генетична предиспозиция, като се съобщава за засягане на различни членове от семейството. Такива например са болестта на Бехтерев, болестта на Кавазаки, грануломатозата с полиангиит и други. При голям процент от видовете васкулит не се наблюдава тенденция за предаване в потомството
• вредни навици: редица вредни навици могат да окажат влияние върху рисковете за развитие на васкулит, като такива например са тютюнопушене (особено при дългогодишна давност на вредния навик), злоупотреба с алкохол, употреба на забранени наркотични субстанции и други. Доказана е тясната асоциация между тютюнопушенето и рисковете от развитие на болестта на Бюргер при мъжете над 45 години
• прием на лекарства: продължителният прием на някои лекарства или употребата в по-високи от стандартните дози при предразположени индивиди може да съдейства за развитие на васкулит. Такива например са редица имуносупресивни средства, хидралазин, миноциклин, някои антиподагрозни препарати (например алопуринол), пропилтиоурацил и други
• инфекции: макар редица бактериални и вирусни инфекции да могат да провокират развитието на васкулит по един или друг механизъм, с най-голямо клинично значение са инфекциите сифилис, вирусен хепатит В и вирусен хепатит С
• имунни нарушения: различни по вид нарушения в имунния статус могат да станат причина за развитие на васкулит. С автоимунна генеза се отличават формите на васкулит, развиващи се при подлежащ ревматоиден артрит, лупус, склеродермия и други