7. Лечение на васкулит

При всички пациенти с васкулит основната цел на лечението е индуциране на ремисия (период с различна продължителност без оплаквания и без данни за активност на болестния процес). Това се постига с подходящи цитотоксични имуносупресивни средства в комбинация с кортикостероиди.

Всички видове васкулит реагират добре при приложение на кортикостероиди във връзка с техните добре изразени имуносупресивни, противовъзпалителни и антиалергични ефекти.

При голям процент от пациентите индукцията на ремисия се постига в рамките на три до шест месеца, като изборът на терапевтична схема се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на протичане, наличието на полиорганни увреждания, риск от сериозни усложнения и други:

• индукция на ремисия при леки форми на ваксулит: при леко протичащите форми на заболяването, без данни за сериозни усложнения и мултисистемно засягане се назначават ниски дози кортикостероиди по схема в комбинация със слабо потентен и с не толкова агресивно действие имуносупресивен агент, какъвто например е метотрексат, азатиоприн, микофенолат и други или с ритуксимаб
• индукция на ремисия при тежките форми: при тежко протичане, сериозни усложнения (алвеоларна хеморагия, мезентериална исхемия, прогресивен гломерулонефрит) и полиорганни увреждания е необходимо своевременно хоспитализиране на пациентите и стартиране на агресивна имунотерапия с високи дози кортикостероиди и мощни имуносупресивни агенти, като честа опция на избор са високи дози циклофосфамид или ритуксимаб
• рискове и съображения: употребата на кортикостероиди, особено във високи дози или за продължителен период от време (независимо от дозата) крие риск от сериозни и със системен характер странични ефекти, включително метаболитни нарушения, хормонален дисбаланс, хипертония, остеопоротични промени, депресия и други. Лечението с високи дози циклофосфамид изисква чест мониторинг на някои кръвни показатели (висок риск от левкопения), като дозата следва да бъде коригирана при пациенти с тежки бъбречни увреждания. Дългосрочното лечение с циклофосфамид крие риск от увреждане на пикочния мехур с риск от малигнено израждане (развитие на рак)

Поддържането на ремисия продължава различен период от време, вариращ от няколко месеца до няколко години. За поддържане на ремисията често се използват подходящи имуносупресивни средства и/или кортикостероиди, като целта е минимизиране и дори преустановяване приема на кортикостероиди във връзка с риска от странични ефекти.

Предпочита се употребата на имуносупресивни агенти с добър профил на безопасност (азатиоприн например) и ограничаване приема на циклофосфамид с цел редуциране рисковете от допълнителни усложнения.

В зависимост от естеството на нарушенията ремисията може да се поддържа с ниски дози от съответните препарати, прилагани ежедневно, веднъж седмично или веднъж месечно. Необходимо е регулярно проследяване на пациентите с назначаване на профилактични кръвни изследвания, а в някои случаи и образна диагностика с цел отчитане ефективността от терапията и ранно установяване при развиващи се усложнения.

Симптоматичното лечение се определя строго индивидуално, съобразно естеството на оплакванията, причините, провокирали развитието на васкулит и редица особености от страна на пациентите. Сред едни от най-честите симптоматични средства се включват някои от следните:

• противовъзпалителни средства: прилагат се лекарства от различни групи с цел подпомагане на основното лечение и овладяване на възпалителните процеси в организма. Най-често се използват препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, като дозата и продължителността на прием се съобразяват с особеностите при засегнатите и тяхната възраст
• аналгетици: при наличие на различно по тежест проявен болков синдром за облекчаване на оплакванията се прилагат различни по сила и особеност на действие аналгетици, като най-често се прилагат неопиоидни аналгетици, а само при изразен болков синдром и по строги показания се включват краткосрочно или за по-продължителен период от време опиоидни аналгетици (морфин, трамадол, фентанил), приложени в подходяща лекарствена форма (парентерално, перорално, под формата на трансдермална терапевтична система или пластири)
• антипиретици: високата температура е честа проява на васкулит, особено в детска възраст, като за нейното повлияване се използват подходящи антипиретици. При деца изборът е силно ограничен, като се използват основно лекарства, съдържащи ибупрофен или парацетамол, докато при възрастни могат да се използват широк арсенал от лекарства
• локални средства: за повлияване на кожните промени или язвите в устната кухина при определени форми на васкулит се използват подходящи локални средства, съдържащи обезболяващи агенти, емолиенти, хидратиращи средства, а в някои случаи и антисептици, антибиотици и други
• лекарства за облекчаване на стомашния дискомфорт: в зависимост от оплакванията могат да се назначат подходящи антиеметици (при гадене и повръщане), спазмолитици (при коликообразни болки), ензимни препарати за подобряване на храносмилането, лаксативни средства (при запек), антидиарийни агенти (при диария), пробиотици и други
• други: при необходимост се назначават лекарства от различни групи, включително антидепресанти, стабилизатори на настроението, ноотропни средства, витаминни добавки и други, съобразно оплакванията на засегнатите