Васкулит

Причините при първичен васкулит не са ясни, докато при вторичен васкулит роля могат да играят някои подлежащи инфекции, прием на лекарства, подлежащи заболявания, излагане на вредни въздействия и други.

Сред основните рискови фактори за васкулит се включват някои вредни навици, прием на лекарства, имунни нарушения, генетична предразположеност и други.

В зависимост от вида и размера на засегнатите кръвоносни съдове, особеностите в протичането и етиологията се различават няколко основни вида васкулит. По-важните от тях включват нодозен полиартериит, хиперсензитивен васкулит, темпорален ангиит, грануломатоза на Вегенер, ревматична полимиалгия и други. Болестта на Кавазаки и пурпурата на Henoch-Schonlein са характерни за детската популация, артериит на Такаясу засяга предимно млади жени.

Симптомите при различните видове васкулит показват изразен полиморфизъм, като най-общо могат да се обособят на общи, неспецифични, наблюдавани при почти всички пациенти и специфични органни увреждания, развиващи се само при определени форми и засягане на съответните структури:

• общи симптоми: висока температура, умора, слабост, главоболие, промени по кожата, отслабване на тегло
• симптоми, асоциирани с органните увреждания: характерни промени по кожата, стомашно-чревни оплаквания, слухови и зрителни нарушения, респираторни оплаквания, неврологични прояви, симптоми при засягане на ставите и други

В зависимост от вида на васкулита са възможни различни по вид и тежест усложнения, включително полиорганни и мултисистемни увреждания, засягане на зрението, сърдечно-съдови инциденти, тромбози, аневризма, опортюнистични инфекции, усложнения, свързани с лечението и други.

Диагностичният подход при васкулит обикновено включва:

• разпит и преглед: оценка на рискови фактори, давност и тежест на оплакванията, наличие на подлежащи заболявания, позитивна фамилна анамнеза и други в комбинация с обстоен физикален преглед
• лабораторни изследвания: пълна кръвна картина, проследяване на маркерите на възпалението, проследяване на показатели за функцията на определени органи (чернодробни ензими, креатинин, урея), установяване на специфични маркери и антитела, включително анти-неутрофилни цитоплазмени антитела (ANCA) и други
• образна диагностика: ехография, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, а при необходимост и биопсия от засегнати структури с подробен хистологичен анализ

Лечението при васкулит включва:

• индукция на ремисия: осъществява се с ниски или високи дози кортикостероиди по схема в комбинация с цитотоскични имуносупресивни средства, ритуксимаб и други, като обикновено отнема между три и шест месеца
• поддържане на ремисия: отнема различен период от време, като целта е минимизиране или преустановяване приема на кортикостероиди и циклофосфамид с оглед намаляване риска от тежки странични ефекти
• симптоматично лечение: допълнително се назначават обезболяващи, противовъзпалителни средства, антипиретици, витаминни добавки, препарати за облекчаване на интестиналните оплаквания и други