6. Как се поставя диагноза при бронхит?
Диагнозата при различните форми на бронхит изисква комплексен и целенасочен подход, като най-често се предполага въз основа на анамнестичните данни и прегледа на пациента, а се потвърждава от назначените и проведените изследвания.
Комплексният подход е с цел улесняване на диференциалната диагноза и намаляване на риска от погрешно диагностициране, особено при атипично протичащи форми на заболяването.
6.1. Разпит и клиничен преглед
Диагностичният подход стартира обикновено с подробен разпит и обстоен преглед, като се обръща особено внимание на някои акценти, които имат важно значение при поставянето на диагнозата и могат впоследствие да подпомогнат различаването на бронхит от някои идентично протичащи заболявания:
- особености от анамнезата: при остър бронхит болният съобщава за наличие на дразнеща кашлица със слузни, по-късно и слузно-гнойни храчки и умерено повишена температура. При хроничния бронхит е характерна продължителната продуктивна кашлица за период от поне три месеца в две последователни години. При разпита на пациента с хроничен бронхит обикновено се установяват и различни ендогенни и екзогенни предразполагащи фактори, каквито могат да бъдат тютюнопушене, алергия, хроничен синузит, професионални увреждания, замърсен въздух и други. При деца важно значение имат данните за предшестващ контакт с болни лица, наскоро прекарано инфекциозно заболяване
- особености от клиничния преглед: при прегледа на болния може да се установи зачервено гърло, повишена секреция от носа, увеличени лимфни възли. При тежко протичане има също задух, цианоза, учестено дишане, участие в дишането и на допълнителната дихателна мускулатура и други. При аускултацията на белите дробове в началото на заболяването се установява оскъдна находка, най-често грубо везикуларно дишане с единични сухи свиркащи хрипове, разпръснати в двете гръдни половини. Впоследствие се появяват едри и средни влажни хрипове предимно в белодробните основи
6.2. Лабораторни изследвания
Лабораторните изследвания при бронхит имат слабо диагностично значение, но могат да подпомогнат диференциалната диагноза, както и да улеснят определянето на тежестта на болестния процес, наличието на развили се усложнения или потенциалния риск от развитие на усложнения. Най-често се назначават:
- изследване на кръв: при пълните кръвни изследвания обикновено се установяват промени само в някои показатели. От изследването на кръвта при възпаление е налице повишение на левкоцитите, както и увеличаване на скоростта на утаяване на еритроцитите и някои други маркери на възпалението. При деца често са налице значителни отклонения в различните показатели от белия кръвен ред
- изследване на храчка: бактериологично изследване на храчка за идентифициране на патогенните микроорганизми се назначава при съмнения за инфекциозен процес, както и при скорошна инфекция на дихателната система при съмнения за рецидив или непълно излекуване. Микробиологичното изследване на храчка (култура от храчка) невинаги води до изолиране на причинител, което следва да се има под внимание
- изследване на назофарингеален секрет: изследването на секрет от назофаринкса, подобно на изследването на храчка, се назначава при съмнения за инфекция и съответно след антибиограма стартиране на целенасочена терапия. Липсата на изолиран причинител насочва към неинфекциозна етиология на заболяването, като в подобни ситуации назначаването на антибиотик е обосновано само при някои рискови пациенти
6.3. Образни и инструментални изследвания
Често за потвърждаване на диагнозата, както и значително улесняване на диференциалната диагноза, се назначават някои образни изследвания, като най-често това е рентгенография на белите дробове, при която се откриват характерни находки, а при диагностични затруднения може да се назначат и допълнителни изследвания:
- рентгенография: често след първоначалния преглед се назначава рентгенография на белите дробове, както при възрастни, така и при педиатрични пациенти. Рентгенографията на белите дробове установява при остър бронхит усилен белодробен рисунък и разширени хилусни сенки. При хроничния бронхит при рентгеновото изследване се установява усилен белодробен рисунък и линеарни сенки, изхождащи от хилуса, резултат от задебеляване на бронхиалната стена. Рентгенографията на белите дробове може да открие пневмония, туберкулоза или рак на белите дробове, което подпомага значително диференциалната диагноза на бронхита
- спирометрия: диагностично значение има и функционалното изследване на дишането с помощта на спирометрията. Спирометрията е инструментален метод, който служи за определяне на белодробната функция, като позволява да се идентифицира и наличието на обструктивен синдром
- бронхоскопия: възможно е да се направи бронхоскопия (ендоскопия) при съмнение за чуждо тяло в бронхиалното дърво или туморен процес. Обикновено се назначава в редки случаи, при значително диагностични затруднения и противоречиви резултати от другите диагностични методи
Галерия
Коментари към Бронхит
Sven
Здравейте, Често боледувам от бронхит. Винаги започва с дращене в гърлото, което преминава в болка. След ден или два прераства в суха кашлица, а след това в кашлица със секрет. Това ми се случва 3-4 пъти в годината. Личния ми лекар никога не че изпраща при друг специалист, лечението е идентично, така и никога ме се разбира причинителя. Бихте ли ми дали съвет, а също и специалист към който да се насоча. Поздрави!
Здравейте! Специалистът по заболявания на дихателната система е пулмолог.
Би могло да приемате имуностимулатори от вида на Респивакс или Респигард.
Здравейте, Често боледувам от бронхит. Винаги започва с дращене в гърлото, което преминава в болка. След ден или два прераства в суха кашлица, а след това в кашлица със секрет. Това ми се случва 3-4 пъти в годината. Личния ми лекар никога не че изпраща при друг специалист, лечението е идентично, така и никога ме се разбира причинителя. Бихте ли ми дали съвет, а също и специалист към който да се насоча. Поздрави!