8. Диагноза и изследвания при белодробна фиброза

Тъй като белодробната фиброза показва някои особености в протичането и в същото време клиничната картина често се припокрива с редица други заболявания на белия дроб, данните от разпита и прегледа на пациентите обикновено нямат изразено информативно значение, но могат да насочат опитните клиницисти:

• данни от анамнезата: обстоен разпит относно подлежащи заболявания, прием на лекарства, данни за положителна фамилна анамнеза (близки роднини с интерстициални белодробни заболявания), излагане на вредни въздействия, радиация, замърсяване и други
• физикални находки: при прегледа на пациентите се обръща особено внимание на общото състояние, цвят и вид на кожа и лигавици, особености в дишането, промени, установени при аускултация на белия дроб, оценка на сърдечната дейност. При съмнения за увреждания на сърдечните структури може да се извърши и ехокардиограма (ЕКГ)
• тестове за оценка на белодробната функция: използват се различни тестове, най-популярният сред които е спирометрията. Тестът измерва респираторния обем и капацитет, като е важен метод за отдиференциране от някои други респираторни заболявания с хроничен характер

Лабораторните изследвания се назначават стандартно при всички пациенти, като резултатите могат да подпомогнат отдиференцирането на белодробната фиброза от редица белодробни и системни заболявания с инфекциозна, възпалителна, автоимунна етиология. С най-голямо информативно значение са резултатите, получени от:

• изследване на кръв: проследяват се нивата на червения кръвен ред (данни за анемичен синдром), белия кръвен ред (обикновено раздвижване е налице при инфекциозни процеси), маркерите на възпалението, в някои случаи се проследяват и чернодробните ензими, урея, креатинин и други за подпомагане на диференциалната диагноза, но и за установяване на различни органни увреждания
• кръвно-газов анализ: проследяването на нивата на кръвните газове в артериалната кръв е често използван метод за диагностика на дихателни, метаболитни и циркулаторни нарушения, като основните маркери, които се проследяват, включват парциално налягане на кислорода и въглеродния диоксид, както и нивата на алкално-киселинния обмен. Изследването дава информация за способността на белия дроб за осигуряване на необходимите количества кислород и отстраняване на въглеродния диоксид
• пулсова оксиметрия (пулсоксиметрия): представлява лесен за изпълнение, безболезнен, неинвазивен и сравнително информативен диагностичен метод, като изследването се използва за определяне на кислородната сатурация (определяне нивото на кислород в артериалната кръв) и измерване на сърдечната честота

Образните методи на изследване позволяват визуализация на наличните промени по хода на белодробните структури и подпомагат в значителна степен поставянето на диагнозата при белодробна фиброза и диференциалната диагноза, различавайки болестта от други, протичащи идентично болестни състояния.

Обикновено първоначално се назначава рентгенография на белите дробове, но следва да се имат предвид, че е възможно получаване на нормални резултати при подлежаща лека форма на фиброза, поради което може допълнително да бъдат назначени компютърна томография на бял дроб и/или ядрено-магнитен резонанс.

Биопсията е високо информативен метод за поставяне на диагнозата при фиброза на белия дроб, особено при наличие на противоречиви резултати от другите методи на изследване. За получаване на достоверни резултати при хистологичния анализ е необходимо спазването на съответните правила и вземане на достатъчно материал за изследване, което се постига с:

• бронхоскопия: бронхоскопията е минимално инвазивна процедура, при която се взима малко количество материал от белите дробове, като се прониква с подходяща апаратура през носната кухина или през устната кухина. Успоредно с бронхоскопията може да бъде извършен и бронхоалвеоларен лаваж, който също има своята диагностична стойност
• хирургична биопсия: хирургичната биопсия е инвазивен метод, при който през различен достъп се взима достатъчно голям материал от белите дробове за извършване на обстоен хистологичен анализ и изследвания. За разлика от бронхоскопията се извършва под генерализирана анестезия (пълна упойка) и крие известни рискове, подобно на всяка хирургична интервенция