3. Причини за бактериална вагиноза

Точната причина за появата на бактериална вагиноза е неясна, но се знае, че състоянието е най-често при сексуално активни жени. Бактериалната вагиноза е резултат от дисбаланс на "добри" и "вредни" бактерии във влагалището.

Вагината има множество видове бактерии, наречени микробиом. Здравата вагинална микробиота се състои от видове, които нито причиняват симптоми или инфекции, нито оказват отрицателно влияние върху бременността. Микробиомът е доминиран основно от Lactobacillus видове.

Обикновено бактериалната вагиноза е резултат от намаляване на произвеждащите водороден пероксид лактобацили във влагалището, съчетано със свръхрастеж на анаеробни бактерии.

По-конкретно, бактериалната вагиноза се развива, когато „лошите“ бактерии (анаероби) растат по-бързо от „добрите“ бактерии (лактобацили). Твърде много от един вид бактерии води до дисбаланс. Въпреки че инфекцията включва редица бактерии, се смята, че повечето инфекции започват с Gardnerella vaginalis, създавайки биофилм, който позволява на прекомерен растеж на други опортюнистични бактерии, като Prevotella и Bacteroides. Проучванията са открили G. vaginalis във вагиналните пътища на до 50% от асимптомните жени, което предполага, че вероятно е компонент на нормалната вагинална флора.

Много проучвания показват връзката на Gardnerella vaginalis с други бактерии при причиняването на бактериална вагиноза. Известно е, че състоянието е синергична полимикробна инфекция. Някои от свързаните бактерии включват видове Lactobacillus, Prevotella и анаероби, включително видове Mobiluncus, Bacteroides, Peptostreptococcus, Fusobacterium, Veillonella и Eubacterium. Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Streptococcus viridans също могат да играят роля при бактериалната вагиноза. Atopobium vaginae сега се признава за патоген, свързан с тази инфекция.

Всичко, което променя естествената среда на вагината, може да повлияе на микробиома й. Ето защо определени дейности, като вагинален душ, незащитен секс, множество сексуални партньори, повишена честота на сексуална активност, високи нива на стрес, могат да доведат до бактериална вагиноза. Предаването на G. vaginalis е наблюдавано сред жени, които правят секс с жени, потенциално чрез директен контакт с лигавиците или споделени секс играчки. Доказано е, че жена със сексуален партньор от женски пол повишава риска от бактериална вагиноза с 60%.

Не може да се получи бактериална вагиноза от сауна, плувен басейн или тоалетни седалки, нито от контакт с повърхност, която човек с бактериална вагиноза е докоснал.

Причината за миризмата на риба при бактериална вагиноза се дължи основно на редукция на триметиламин оксид (TMAO) до триметиламин (TMA) от бактерии във вагиналния секрет.TMA е същото съединение, което е отговорно предимно за миризмата на разлагаща се риба.

Връзката между бактериалната вагиноза и повишения риск от придобиване на бъдещи полов предавани инфекции произтича от факта, че бактериалната вагиноза позволява на други вагинални патогени да получат достъп до горния генитален тракт. Бактериалната вагиноза също е отговорна за наличието на ензими, които намаляват способността на левкоцитите на гостоприемника да се борят с инфекцията и за повишеното освобождаване на ендотоксини, които стимулират производството на цитокини и простагландини във влагалището.