8. Диагноза на бактериална вагиноза

Диагнозата бактериална вагиноза се поставя въз основа на симптомите на пациентката, медицинската и сексуалната история, гинекологичен преглед и изследвания. Основната цел е да се определи дали има нарушение в нормалния баланс на вагиналната микрофлора с прекомерно разрастване на анаеробни бактерии и намаляване на лактобацилите.

Пациентката може да има характерни оплаквания, като неприятна миризма (особено след секс), сърбеж, парене или увеличено вагинално течение. При гинекологичния преглед се констатират характеристики на типичното вагинално течение при бактериална вагиноза и липса на значимо вулвовагинално възпаление.

Клиничните и лабораторни оценки за бактериална вагиноза могат да бъдат повлияни от фактори като скорошна сексуална активност, менструален цикъл, употреба на вагинален душ, интравагинална практика (поставяне на билки или други продукти във влагалището) и употреба на антимикробни средства.

Клинични критерии

В клиничната практика бактериалната вагиноза често се диагностицира с помощта на критериите на Amsel. При микроскопско изследване на вагиналния секрет наличието на три от следните четири критерия на Amsel е необходимо да поставяне на диагноза бактериална вагиноза:

• Вагинален секрет: характерният вид на секрета е воднист, хомогенен, със сиво-бял цвят.
• Миризма на развалена риба: усеща се при поставяне на капка 10% калиев хидроксид върху спекулума след вагинален преглед или смесване на вагинален секрет с капка KOH върху микроскопско предметно стъкло. KOH, благодарение на своите алкални свойства, причинява освобождаването на летливи амини от вагиналната течност. Амините са продукти на анаеробния бактериален метаболизъм. Този тест може да бъде положителен при до 70% от пациентките с бактериална вагиноза.
• pH на вагиналния секрет: над 4,5 показва инфекция. pH може да бъде повишено при до 90% от пациентите с BV.
• Наличие на т.нар. "clue cells": наличието на clue cells в микроскопски препарат от вагиналния секрет е най-специфичният критерий за диагностициране на бактериална вагиноза. Това са вагинални епителни клетки, по повърхността на които има прилепнали бактерии. Краищата на плоските епителни клетки, които обикновено имат рязко очертана клетъчна граница, се обсипват с бактерии. Епителните клетки изглеждат наситени с кокобацили.

Микробиологично изследване при пациентки с BV е безполезно, тъй като това е полимикробна инфекция и някои жени може да имат асимптоматично носителство на G. vaginalis. Въпреки това, културелно изследване за изключване на други инфекциозни причини (например видове Trichomonas, C. trachomatis, N. gonorrhoeae) е подходящо.

По-нови изследвания използват PCR или други молекулярни методи за откриване на специфични бактерии, свързани с бактериална вагиноза, като Gardnerella vaginalis, Atopobium vaginae и други.