4. Симптоми и усложнения при синдром на хроничната умора

Умората при миалгичен енцефаломиелит е значителна, интензивна, не се асоциира с подлежащо заболяване, травма, натоварване (психическо, умствено или физическо). Умората не отшумява след почивка и пречи на извършването на рутинните ежедневни дейности (битови, социални, професионални).

Умората влошава качеството на живот, като при умерените и тежки случаи пречи в значителна степен на ежедневието.

Следва да се различава от умората, която се наблюдава при хронично претоварване (умората в този случай преминава след интензивна почивка), от умората, наблюдавана при подлежаща анемия, хипотиреоидизъм, диабет, множествена склероза, сезонни афективни разстройства.

Умората продължава повече от шест месеца и се проявява заедно с другите характерни за синдрома оплаквания.

Неразположението след усилие (физическо, уствено, психическо) е изключително характерна проява за синдрома на хроничната умора и е един от типичните симптоми, които подпомагат диагностицирането.

Характерно за появата на неразположение след усилие е следното:

• тригери: в ролята на тригери на състоянието могат да бъдат физически, психически или умствен труд или претоварване. При тежки протичане дори елементарни ежедневни дейности, като вземане на душ, пазаруване и други, могат да провокират развитието на симптоми
• давност: симптомите се проявяват най-често в рамките на няколко часа до 24 часа след съответното усилие и могат да продължат различен период от време при отделните индивиди
• симптоми: сред най-честите прояви, които съпътстват неразположението след усилие, включват затруднена концентрация, затруднена и забавена мисловна дейност, трудно заспиване, главоболие, световъртеж, възпалено гърло, като при някои пациенти могат да се наблюдават и грипоподобни оплаквания

Нарушенията на съня са изключително чести и се проявяват по различен начин при отделните пациенти. При някои се наблюдава трудно заспиване, често събуждане, кошмарни съновидения, интензивни и ярки сънища, които водят до умора след сън. При всички сънят е непълноценен, не води до почивка, пациентите се будят уморени.

При част от засегнатите е възможно наличие на подлежаща сънна апнея, синдром на неспокойните крака, нощни мускулни спазми, които допълнително влошават нарушенията на съня.

За поставяне на диагнозата при синдром на хроничната умора сред задължителните симптоми се включва и наличието на замайване и/или когнитивен спад. Когнитивният спад се характеризира с нарушения в мисловния процес, фокуса, запаметяването, затруднения при взимане на решения, продуктивността и други.

При преминаване от легнало в седнало или изправено положение или при ставане от седнало в изправено положение пациентите страдат от замайване, световъртеж, зрителни нарушения (замъглено зрение, поява на петна и други).

Тези прояви, макар и характерни за редица други болестни състояния, когато се проявяват в комбинация с умора, неразположение след натоварване и нарушения на съня за период от поне шест месеца е високо вероятно да се дължат на синдром на хроничната умора.

Симптоми при синдром на хроничната умора варират в значителна степен при отделните засегнати, като могат да флуктуират през деня с периоди на влошаване и подобряване. Освен задължителните основни симптоми, често се наблюдават и други, допълнителни оплаквания, по-честите от които включват:

• болков синдром: болковият синдром се среща при много от пациентите със синдром на хроничната умора, като може да се прояви под формата на главоболие, мускулни болки, костно-ставни болки със засягане на изолирани региони или генерализиране на процеса
• неврологични прояви: неврологичните прояви се характеризират с поява на мравучкане, изтръпване, нарушения в подвижността на крайниците, парене, но са възможни също и парези, парализи, гърчове. Неврологичните промени могат да станат причина за промени в походката, промени в речта и говора при някои от засегнатите
• психоемоционални промени: при значителен процент от пациентите се наблюдава лабилно настроение, повишена раздразнителност, апатия, депресивни епизоди, тревожност, панически атаки и други
• стомашно-чревни оплаквания: гастроинтестиналните прояви са по-рядко срещани, като са крайно неспецифични и обикновено включват стомашен дискомфорт, подуване, болки в корема, запек или диария, поява на киселини и други
• други: възможни са задух, сърцебиене, повишена чувствителност към светлина, промени в лимфните възли, нощно изпотяване, изразен косопад, нарушения в менструалния цикъл, промени в либидото, необясними промени в теглото и много други

Синдромът на хроничната умора води до намаляване на продуктивността, работоспособността, удовлетвореността, социалните контакти, но също се асоциира и с различно по степен и тежест влошаване на цялостното здравословно състояние, склонност към изолация и психично емоционални разстройства.

Състоянието може значително да влоши качеството на живот, повишава риска от преждевременна смърт, свързана с някои подлежащи промени и изисква своевременно разпознаване на симптомите и стартиране на насочена терапия.