5. Диагноза и изследвания

Подробно снетият разпит на пациента и обстойният клиничен преглед могат да подпомогнат изключването на някои подлежащи заболявания (диференциалната диагноза може да е изключително широка).

Фокусът при разпита на пациентите е насочен главно към уточняването на следните фактори:

• оценка на оплакванията: давност, тежест и особености на наличните оплаквания, оценка на подлежащи рискови фактори, данни за прекарани наскоро инфекциозни заболявания, фамилна анамнеза (близки роднини с известни заболявания), прием на лекарства, вредни навици и други
• неврологичен статус: подробния неврологичен статус има за цел да изключи подлежащи неврологични увреждания и да диференцира наличните оплаквания от някои по-сериозни евентуални причини
• данни от клиничния преглед: при прегледа на пациентите се обръща внимание на цвят на кожа и видими лигавици (търсят се белези на анемичен синдром, който може да обясни някои от оплакванията), оценка на щитовидната жлеза, оценка на сърдечна честота и кръвно налягане, видими белези на умора и недоспиване, обща оценка на видимото здравословно състояние

Диференциалната диагноза при синдрома на хроничната умора е изключително широка, като е необходимо различаване от широк кръг от заболявания. За подпомагане на диференциалната диагноза се назначават някои общи и/или специфични изследвания, като установяването на промени насочва към друго подлежащо заболяване:

• кръвни изследвания: проследяване нивата на червения кръвен ред и хемоглобина (за установяване на подлежаща анемия), белия кръвен ред (за установяване на инфекциозен процес), маркерите на възпалението (за установяване на инфекция или възпаление), някои показатели на щитовидната жлеза (нива на TSH, fT3, fT4, антитела при необходимост), кръвна захар (за изключване на подлежащ диабет)
• образни изследвания: в зависимост от подозренията и влизащите в съображение заболявания при диференциалната диагноза може да се наложи извършване на ехография, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други, главно с цел за установяване на други подлежащи заболявания и засягане на някои органи и системи. При синдрома на хроничната умора липсват промени в хода на тези изследвания
• други специфични изследвания: може да се наложи изследване за изключване на подлежащи нарушения на съня, сънна апнея, сърдечно-съдови заболявания, неврологични увреждания, личностови разстройства и други, които могат да стоят в основата на някои от оплакванията

За поставяне и потвърждаване на диагнозата при синдром на хроничната умора са разработени някои диагностични критерии, наличието на които насочва към състоянието, докато липсата им изисква задълбочени изследвания за установяване на етиологичния фактор, който ги причинява.

Диагностичните критерии включват:

• значителна умора: умората, която пациентите изпитват е толкова тежка, че пречи на изпълнението на обичайните им ежедневни дейности и упражняване на професията
• внезапно появила се умора: умората показва определено начало, като може да се асоциира с прекарано заболяване, травма, стрес и други
• неповлияваща се от почивка умора: важна особеност, която различава умората при този синдром от умората при други състояния е липсата на подобрение след почивка
• влошаване на състоянието след натоварване: важна особеност е, че състоянието и умората на пациента се влошават значително след физическо, умствено или психоемоционално натоварване
• когнитивен спад: наличието на когнитивен спад, изразяващ се в затруднена памет, концентрация, задържане на вниманието, възпроизвеждане на информация се наблюдава при значителен процент от пациентите и наличието му наклонява посоките към синдром на хроничната умора
• световъртеж и/или замайване: наличието на световъртеж и/или замайване след изправяне или преминаване от легнало в седнало положение също е характерна проява на синдрома на хроничната умора и се наблюдава при значителен процент от засегнатите
• давност на оплакванията: за потвърждаване на диагнозата е необходимо наличие на оплакванията за период от поне шест месеца, като поне половината от времето симптомите са с умерен или значителен интензитет. Това позволява разграничаване от редица други състояния, характеризиращи се с наличие на умора