Синдром на хроничната умора

Синдромът на хроничната умора е повсеместно разпространен, като много от случаите не са диагностицирани във връзка с ниска информираност относно болестта. Среща се между два и четири пъти по-често сред представителите на женския пол, с най-висока честота между 30 и 50 години.

При синдрома на хроничната умора настъпват промени в имунната система, кръвното налягане, нивата на някои хормони и невротрансмитери, в мозъчната и мисловната дейност, като сред най-честите причини се обсъждат:

• генетична предиспозиция: състоянието показва фамилна предразположеност, като все още липсва яснота кои гени се засягат
• инфекции: при много от засегнатите се съобщава за прекарана наскоро инфекция, включително Лаймска болест, Ку-треска, херпес вирус 6 инфекция, Epstein-Barr вирусна инфекция и други
• хормонални промени: по-високата честота при жени се асоциира с промени в хормоналния фон във връзка с проблеми с щитовидната жлеза, бременност, раждане, ранна менопауза и други
• физическа или емоционална травма: след прекарана физическа, психическа или емоционална травма може да се развие синдром на хроничната умора

Състоянието се характеризира с наличие на следните прояви за период, по-голям от шест месеца, по време на който симптомите са налице през поне половината от времето:

• умора: силна, изтощителна, продължителна умора, която не отшумява след почивка, не се асоциира с подлежащо заболяване, прием на лекарства или друг проблем
• неразположение след усилие: след физическо, умствено или психическо натоварване се наблюдава неразположение, проявяващо се с главоболие, умора, нарушения на съня, когнитивен спад, световъртеж, болки в гърлото и други, проявяващи се в рамките на часове или до 24 часа след натоварването
• нарушения на съня: трудно заспиване, често събуждане, ярки и интензивни сънища, кошмарни съновидения, умора след събуждане
• други оплаквания: характерен е когнитивен спад със забавяне на мисълта, концентрацията, паметта, както и световъртеж и замайване при изправяне. Възможни са многобройни други прояви, вариращи в широка степен при отделните пациенти

Поставянето на диагнозата често е трудоемко, като изключително важно е диференциране от всички други възможни състояния, които могат да провокират идентични симптоми. За целта е необходим подробен разпит, обстоен преглед, насочени лабораторни и/или образни изследвания.

За подпомагане на диагностичния процес са разработени диагностични критерии, наличието на които за повече от шест месеца насочва към синдром на хроничната умора. Те включват задължителните за болестта симптоми умора, неразположение след натоварване, нарушения на съня, когнитивен спад и/или замайване.

Терапията при потвърждаване на диагнозата включва редица общи мерки и средства, целящи ограничаване на рисковите фактори, вредните навици, подобрение на хигиената на съня, оптимизиране на двигателната активност и натоварването.

При умерените и тежки форми често се налага лекарствена терапия за овладяване на съответните признаци на болестта, като най-често се използват обезболяващи, антидепресанти, ноотропни средства, витамини и други в подходящ дозов режим и комбинации, съобразени с оплакванията при конкретния пациент.