6. Лечение при синдром на хроничната умора

Хроничната умора е състояние, което може да засегне абсолютно всички, като съвременното забързано, изключително стресиращо ежедневие, гарнирано с обилно количество вредни храни, алкохол и тютюн значително предразполага към увеличаване на честотата му.

Липсва лек за хроничната умора, като много често при леките форми на състоянието пациентите не търсят медицинска помощ и се опитват сами да се справят с наличните оплаквания. При умерено и особено при тежко протичане в някои случаи симптомите са толкова тежки, че пациентите се затрудняват в извършването на обичайните ежедневни дейности. Въпреки това обикновено отлагат посещението при специалист, тъй като обясняват симптомите си с хронично претоварване, стрес, физическа или емоционална травма.

Липсата на лек срещу синдрома на хроничната умора, рисковете от тежко протичане и влошаване след излагане на физически, умствени или емоционални изпитания, влошаването на качеството на живот налага предприемане на мерки за превенция на болестта.

За намаляване риска от развитие на синдром на хроничната умора се препоръчва балансиран хранителен режим, регулярна физическа активност, редовни профилактични изследвания и проследяване на здравословното състояние, мерки за овладяване на стреса и хроничното претоварване.

При всички пациенти, страдащи от синдром на хроничната умора, се прилагат различни симптоматични средства, техники и методи. Това е единствено и основно лечение при пациентите с леки форми на състоянието и допълнителна терапия при тези с умерени и тежко протичащи форми на синдрома.

Сред основните препоръки в терапията на състоянието се включват:

• оптимизация на двигателната активност: засегнатите лица се препоръчва да си водят дневник и да описват дейностите, които провокират при тях неразположение и влошават умората. Подходящото планиране на деня и равномерно разпределяне на задачите и дейностите, провокиращи умора, може да подобри цялостното състояние
• подобряване на диетата: пълноценният, балансиран и оптимален хранителен режим с набавяне на достатъчно протеини, въглехидрати, витамини и минерали може да подобри някои от симптомите, както и да подпомогне енергийната хомеостаза
• овладяване на стреса: изключително важно е предприемането на подходящи мерки за редуциране на пагубното влияние на стреса и хроничната преумора (спорт, техники за релаксация, йога, медитация, разходки). В дългосрочен план стресът е сред основните тригери на редица заболявания с различна етиология, като мерките за противодействие подобряват цялостното здравословно състояние и играят роля на профилактика на редица други болестни увреждания
• подобряване хигиената на съня: избягването на спане през деня, както и малка дрямка между дейностите в натоварен ден, могат да подобрят нощния сън. Препоръчва се лягане и ставане по едно и също време, намаляване на екранното време няколко часа преди сън, ограничаване употребата на съдържащи кофеин тонизиращи напитки в следобедните часове
• други мерки: лечебен масаж, акупунктура, отказ от тютюнопушене, преустановяване консумацията на алкохол, ограничаване употребата на лекарства, които не са съгласувани с лекуващия лекар, ароматерапия, балнеолечение и много други могат да се използват ефективно в комплексната терапия при синдром на хроничната умора

При умерено и особено при тежко протичащите форми на миалгичен енцефаломиелит симптоматичното лечение с общи мерки и лайфстайл лечение рядко води до постигане на желаните резултати. В тези случаи към тези мерки е необходимо провеждане на насочено медикаментозно лечение за подобряване на състоянието и облекчаване на оплакванията.

Сред най-често използваните лекарства за лечение на синдром на хроничната умора се включват:

• аналгетици (обезболяващи): при значителен процент от засегнатите болковият синдром (главоболие, болки в мускули и стави) води до значително влошаване на комфорта, което налага назначаване на подходящи обезболяващи средства. Предпочитани са препаратите, съдържащи парацетамол или метамизол във връзка с техния добър профил на безопасност при спазване на препоръчителните дневни дози. При необходимост и при липса на противопоказания опция на избор са и групата на нестероидните противовъзпалителни средства. В много редки случаи може да се наложи лечение с опиоидни аналгетици под строг медицински контрол
• ноотропни средства и психостимуланти: за облекчаване на когнитивния спад и забавянето на мисълта, проблемите с концентрацията и запаметяването често се назначават ноотропни средства и психостимуланти. Препаратите, съдържащи пирацетам и различни метилксантини (кофеин, теофилин, теобромин), се използват за подпомагане изпълнението на битовите и професионални задължения
• антидепресанти и анксиолитици: при много от пациентите миалгичният енцефаломиелит се асоциира с повишен риск от депресия, тревожност, панически атаки и личностови промени, поради което може да се обмисли назначаването на подходящи антидепресанти (за стабилизиране на настроението и овладяване на депресивните епизоди) и/или анксиолитици (за овладяване на проявите на тревожност). Назначават се в подходящи дози и дозови режим, като е необходимо стриктно наблюдение във връзка с риска от влошаване на някои други прояви на състоянието вследствие на терапията
• витамини и други добавки: при всички пациенти се препоръчва изследване нивата на някои основни витамини и минерали и назначаване на суплементираща терапия при установяване на дефицит. За подобряване на енергийната хомеостаза може да се обмисли назначаване на някои комбинирани продукти, съдържащи витамини от група В, витамин С, магнезий, цинк, омега-3 мастни киселини, водорасли, билки и други