3. Причини и рискови фактори

Макар точните причини за появата и развитието на синдром на хроничната умора да не са напълно изяснени, проучвания в областта показват наличието на различни промени в някои структури и системи на организма, които вероятно допринасят за появата и прогресията на съответните оплаквания:

• имунологични промени: изследвания в областта показват някои разлики в имунологичните механизми, активността на някои специфични имунни клетки и особености при различните пациенти, които могат да варират в широки граници, но въпреки това се различават от тези в стандартната популация. Това повдига въпроси относно вероятността от имунологичен механизъм или дори автоимунен процес, лежащ в основата на синдрома, но все още липсва яснота
• промени в енергийната хомеостаза: лицата с миалгичен енцефаломиелит се характеризират с промени в енергийната хомеостаза, като техният организъм и съответните ангажирани в процеса клетки и медиатори, изпитват затруднения за производството на енергия, като процесът протича значително по-бавно
• неврологични промени: обикновено става въпрос за налични флуктуиращи промени в мозъчната активност, които се регистрират със съответните визуализиращи техники (компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на главата), проследяване на мозъчните вълни с електроенцефалография и други изследвания. Установяват се промени без перманентен характер, които се обострят от определени фактори от околната среда и водят до влошаване на симптоматиката
• промени в кръвното налягане: известен процент от лицата със синдром на хроничната умора показват флуктуации и в нивата на кръвното налягане, като често се установява така наречената ортостатична хипотония (внезапно спадане на кръвното налягане при изправяне от седнало или легнало положение)
• промени в нивата на кортизол и серотонин: при пациенти с миалгичен енцефаломиелит често се установяват промени в някои хормони и невромедиатори. Така например при тях се откриват понижени нива на серотонин (вероятна причина за много от невропсихичните оплаквания и склонност към депресивно настроение при засегнатите), както и ниски нива на кортизола (вероятна причина за някои от физическите оплаквания, включително намалена енергия, работоспособност и други)

Синдромът на хроничната умора обикновено показва комплексна и не напълно изяснена етиология, като се предполага въздействието на множество причини.

Сред по-важните и често обсъждани в практиката причини за поява на синдром на хроничната умора се включват:

• генетична предиспозиция: установени са генетични промени при лицата със синдром на хроничната умора, което се потвърждава и от фамилната предиспозиция и наличието на близки роднини, страдащи от състоянието
• прекарани инфекции: най-голямо значение по отношение на етиологията на болестта се отдава на прекарани бактериални или вирусни инфекции, като при значителен процент от засегнатите първите признаци на болестта се отключват скоро след прекарана инфекция. В ролята на тригери най-често се оказват човешки херпес вирус 6, Epstein-Barr вирус, рубеола вирус, Coxiella burnetii, Mycoplasma pneumoniae и много други. Съобщават се и редица случаи за отключване на състоянието след прекарана Лаймска болест, а през последните години нарастват и случаите на синдром на хроничната умора след прекарана коронавирусна инфекция
• хормонални промени: по-високата честота на синдрома сред женския пол в част от случаите се обяснява с промени в хормоналния фон, които могат да бъдат свързани с подлежащи метаболитни нарушения, болести на щитовидната жлеза, онкологични заболявания, ранна менопауза и други. Установени са случаи, при които хормоналните промени са асоциирани с дефицит на някои витамини, макар да липсват данни за подобрение на състоянието след провеждане на допълнителна суплементация
• физическа или емоционална травма: при част от пациентите се съобщава за развитие на синдром на хроничната умора посттравматично, след прекарана тежка физическа, психическа или емоционална травма. Липсата на насочено лечение (психотерапия, когнитивно-поведенческа терапия, медикаментозна терапия) при всички пациенти след прекарани подобни инциденти може да стои в основата на състоянието

Обсъжда се влиянието на множество фактори, повлияващи по един или друг начин рисковете за развитие на синдром на хроничната умора. Много от факторите не подлежат на контрол от страна на пациента и само малка част от тях могат да бъдат повлияни. По-важните рискови фактори с доказано влияние включват:

• възраст: състоянието може да засегне всички възрастови групи, но изложени на най-висок риск са лицата в активна възраст, главно между 30 и 50 години
• пол: женският пол е изложен на два до четири пъти по-висок риск от развитие на синдром на хроничната умора, като все още се изясняват подлежащите причини за това
• фактори от околната среда: влияние оказват начин на хранене, физическа активност, професия, замърсяване на околната среда, социално-икономически фактори и много други, като тяхното влияние все още се проучва. Изложени на по-висок риск са лица с някои подлежащи заболявания, включително сърдечно-съдови, метаболитни, болести на опорно-двигателния апарат и други