5. Какви са медицинските изследвания при далекогледство?

Окото представлява сложна оптична система, в чийто състав влизат роговицата, камерната течност, лещата и стъкловидното тяло. На практика е почти невъзможно да се определят у всеки човек оптичните константи, затова при изчисленията се използват така нареченото "редуцирано око".

Пречупвателната сила на диоптричния апарат на окото представлява неговата физична рефракция. Познаването на физичната рефракция на едно око не е достатъчно, за да се установи дали това око вижда ясно и за целта трябва да се знае неговата клинична рефракция.

Клиничната рефракция на едно око се определя от положението на главния фокус по отношение на ретината. Когато образът попадне точно в ретината, той е отчетлив и окото вижда ясно. Такава клинична рефракция се нарича съразмерна или еметропия. Когато образът се получи пред или зад ретината, той е неясен и окото вижда неясно. Такава клинична рефракция се нарича несъразмерна или аметропия.

Определянето вида и степента на клиничната рефракция може да стане със субективни и обективни методи на изследване:

• субективни методи на изследване: субективният метод се състои в намирането на онова коригиращо стъкло, което повишава максимално зрението на аметропичното око. Изследва се винаги всяко око поотделно. Изследването започва с анамнезата, която често може да ориентира изследващия за вида на рефракцията. Така например, лошо зрение за далеч при добро зрение за близо говори за миопия, а обратния вариант за далекогледство. След това се пристъпва към изследване с оптични стъкла, като се поставя пред окото стъкло плюс половин диоптър, по който начин се увеличава съответно пречупвателната му сила. Ако окото е еметропично, стъклото ще го превърне в миопично и ще намали неговата зрителна острота. Ако окото е миопично, стъклото ще увеличи миопията и ще влоши зрението му. Ако окото е хиперметропично, стъклото само ще намали напрежението на акомодацията, зрителната острота ще се запази същата
• обективни методи на изследване: след ориентирането за вида на клиничната рефракция се пристъпва към определянето на нейната степен. При хиперметропия се поставят последователно все по-силни плюс стъкла. Степента на хипеметропията се определя от най-силното плюс стъкло, при което все още се запазва нормално зрителна острота. Рефракцията може да бъде изследвана обективно още чрез директна офталмоскопия и посредством специални апарати, наречени рефрактометри. Всички обективни изследвания на рефракцията трябва да се правят при пълна парализа на акомодацията с атропин, в противен случай може да се получат много неточни резултати

Полезна и подробна информация за методите за диагностика при далекогледство може да намерите на:

• Тестове за определяне на зрението

С помощта на офталмоскопа има възможност не само да се получи рефлексът на очното дъно, но да се наблюдава и изучава също и неговият образ. Офталмоскопията се извършва при същите условия, както и просветлението. Пред окото на изследвания и по хода на отразените от очното дъно лъчи се поставя една двойно изпъкнала леща от 13 диоптъра.

За да се получи опора, малкият пръст на изследващия се прикрепя върху челото на болния, а лещата, прихваната с палеца и показалеца, се поддържа на разстояние около осем сантиметра от окото.

Така образът на очното дъно ще се появи в предния фокус на лещата на около осем сантиметра между нея и изследващия. Ще се получи 4-5 пъти увеличен и обърнат въздушен образ на очното дъно.

Изследващият трябва да се нагоди, като отпусне акомодацията си за тази точка. Лъчите, излизащи от еметропичното око, са успоредни (при хиперметропичното око са дивергентни) и техният образ трябва да се види в безкрайността. За да се съберат тези лъчи, пред окото се поставя лещата, която ги пречупва в нейния фокус. Този начин на изследване на очното дъно се нарича обратна офталмоскопия.

Лещата от 13 диоптъра може да се замести от пречупващите очни среди на изследващия. За целта е необходимо той да приближи окото си до окото на изследвания, като едновременно го осветява със специален офталмоскоп, който хваща светлината отстрани и я изпраща напред.

Този начин на изследване на очното дъно се нарича права офталмоскопия. Правата офталмоскопия дава по-голямо увеличение на образа на очното дъно, но с нея за разлика от обратната се вижда само ограничена област от него и се налага последователно да се измества посоката на офталмоскопа и окото на изследвания.