Далекогледство

Далекогледството, или наричано още хиперметропия, представлява нарушение на рефракционните свойства на лещата на окото, което се характеризира с фокусиране на наблюдаваните обекти зад ретината. Лъчите, които изхождат както от далечни, така и от близки предмети, се пречупват така, че образът се получава винаги зад окото. Следователно хиперметропичното око няма точка в пространството пред него, чийто образ да попадне върху ретината.

В млада възраст и при невисока хиперметропия, пациентът вижда както надалеч, така и наблизо благодарение на своята акомодация. При пълна компенсация на далекогледството от акомодацията зрителната острота е не по-малка от единица. При висока хиперметропия, при пареза на акомодацията и при напреднала възраст част от хиперметропията може да остане некомпенсирана и тогава зрителната острота остава по-малка от единица. Некомпенсираната част се нарича явна хиперметропия, а компенсираната част - латентна или скрита хиперметропия. Двете заедно образуват тоталната хиперметропия. С напредването на възрастта и отслабването на акомодацията все по-голяма част от тоталната хиперметропия остава некомпенсирана и става явна, докато с изчерпването на акомодацията цялата хипермеропия стане явна.

Далекогледството обикновено не прогресира. Отслабването на зрението, което се наблюдава у хиперметропите с напредване на възрастта, се дължи на отслабване на акомодацията и преминаването на латентната хиперметропия в явна.

Хиперметропията се коригира с диоптрични очила или лещи. Предписват се плюс стъкла, които допълват недостигащата пречупвателна сила на окото. При това е необходимо да се обърне внимание освен за степента на хиперметропията, още и за възрастта, общото състояние на организма, характера на извършваната зрителна работа и наличието на оплаквания. Както се каза, при млади хора изследването трябва да се прави обезателно след парализа на акомодацията.