6. Лечение при болест на Бехтерев

В лечението на болест на Бехтерев се използват лекарства от различни групи - от обезболяващи и противовъзпалителни лекарства до специфични препарати за биологична терапия. Те имат за цел да контролират симптомите, да намалят болката и да предотвратят усложнения. Последните проучвания показват, че по-новите биологични лекарства могат потенциално да забавят прогреса на заболяването при някои хора. Важно е да се отбележи, че различните хора се повлияват различно от приложената терапия и нивото на ефективност е индивидуално. Затова може да отнеме време, докато се намери най-ефективният тип медикаментозно лечение.

Болкоуспокояващи и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)

Болкоуспокояващите, като парацетамол, и нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), като ибупрофен, обикновено са медикаменти на първи избор при лечение на анкилозиращ спондилит.

Част от лекарствата от тази група се продават без рецепта, а други се отпускат само по лекарско предписание. Те намаляват болката и възпалението като блокират производството на вещества, наречени простагландини.

Приемът на НСПВС преди лягане помага на много пациенти да се намали нощната болка и така да не се нарушава съня.

Такива лекарства са:

• Диклофенак
• Ибупрофен
• Индометацин
• Мелоксикам
• Напроксен
• Целекоксиб

Ако те са не са достатъчно ефективни в контролът на симптомите, то тогава се преминава към друг тип лекарставена терапия.

Болест модифициращи противоревматични лекарства (DMARDs)

Лекарства от тази група имат за цел да намалят възпалението и да предотвратят увреждането на ставите. Болест модифициращите противоревматични лекарства (DMARDs), като сулфасалазин и метотрексат, обикновено се използват в лечението на заболявания като ревматоиден артрит, но могат влязат и в терапията на заболявания като болестта на Бехтерев.

Понякога може да са необходими няколко седмици или дори месеци, за да се види резултат от такъв тип терапия. Когато започне да действа, тя има значителен положителен ефект върху болката и сковаността. Болест модифициращите противоревматични лекарства се предписват като дългосрочна терапия, която се нуждае от проследяване от лекар за ефективността и страничните ефекти.

Биологична терапия при Бехтерев

Биологичната терапия е по-нов тип лечение използвано основно при автоимунни заболявания. Тя показва  добра ефективност и при някои хора с анкилозиращ спондилит и свързани с него състояния.

Тези лекарства имат по-целенасочен подход към спиране на възпалението от по-старото поколение на болест модифициращи противоревматични лекарства (DMARDs). Те са биологични продукти, които помагат на имунната система да блокира протеините, наречени цитокини, отговорни за възпалението. Обикновено се предписват, само ако състоянието не може да бъде овладяно със стандартни противовъзпалителни лекарства и физиотерапия.

Инхибитори на тумор некрозис фактор (TNF): Има група биологични препарати, наречени инхибитори на тумор некротизиращ фактор алфа (Tumor necrosis factor alpha (TNF-α) inhibitors). Тези лекарства се използват в лечението на хронични възпалителни заболявания на ставите, червата, очите и гръбначния стълб. Те могат да забавят прогреса на редица заболявания, като всяко лекарство действа по различен начин. Ако даден медикамент не помогне, то може да се предпише друг.

Медикаментите от тази група, използвани при болест на Бехтерев са:

• Етанерцепт
• Адалимумаб
• Цертолизумаб пегол
• Голимумаб

Инхибитори на интерлевкин (IL): Друга група препарати за биологична терапия, които могат да използват в лечението на болест на Бехтерев, са инхибиторите на интерлевкин 17 (IL). Това са медикаменти от най-новото поколение биологични терапии, които също действат чрез контрол на възпалението и забавяне на хода на заболяването. Те могат да бъдат предписани, ако терапията инхибитори на TNF не е ефективна или се търси медикамент с по-малко странични ефекти.

В тази група влизат лекарства като:

• Иксекизумаб
• Секукинумаб

Ефектът от биологичните терапии се наблюдава и следи от лекар, за да се провери колко добре реагира даден пациент на лечението. Както всеки един вид терапия, тя също може да има странични ефекти. 

Кортикостероиди

Те могат да се използват като краткосрочно лечение в периода на обостряне на заболяването. Обикновено се прилагат инжективно, директно в засегнатата възпалена става, или мускулно с удължено освобождаване. Кортекостеродините инжекции могат да се използват при болка и възпаление на сухожилия, например в областта на петата, но не поставят твърде често, тъй като могат да причинят отслабването им.

В някои случаи може да бъда предписан курс от кортикостероиди на таблетки, като преднизолон. Въпреки че този тип лечение е много ефективно за намаляване на болката и сковаността, могат да развият редица странични ефекти, ако се използва за продължителен период от време.

Локално кортикостероиди могат да се използват и като капки за очи, ако е налице възпалението им. В по-тежки случаи на възпаление на очите, могат да се прилагат под формата на таблетки или инжективно в окото.

Поради значителните рискове от странични ефекти от медикаментите от тази група, то те се предписват задължително от лекар.

• Кортикостероиди

Физиотерапията е много важна част от средствата за лечение на анкилозиращия спондилит. При нея се използват специално подбрани упражнения и други физикални средства, които имат за цел да подобрят подвижността на гръбначния стълб и ставите, да запазят мускулната сила и да намалят болката. Пълните физикални средства се използват в статиите на ремисия, когато болката и възпалението са намалени.

Обикновено програмата с упражнения се изготвя индивидуално според нуждите и проблемите на всеки отделен пациент. Особено важни в нея са упражненията за гърба и шията, които да ограничат процесите на деформиране и анкилозиране на гръбначния стълб. Друга важна част от рехабилитацията е и обучението в поддържате добра стойка в ежедневието.

Добри резултати се получават и при използването на подводна гимнастика, хидротерапия и балнеология. Подводната гимнастика включва специфични упражнения за гръбначния стълб, бедрата и раменете, извършвани в специален басейн, обикновено с минерална вода.

Много хора, страдащи от болест Бехтерев, намират тези упражнения за изключително полезни и облекчаващи и продължават да ги правят сами в удобен за тях обществен басейн.

Оперативно лечение при болест на Бехтерев се налага рядко. В някои случаи поради силно увреждане на тазобедрена или колянна става, може да се наложи ендопротезиране (поставяне на изкуствена става). Това има за цел да премахне болката и да подобри подвижността.

Всяко решение за операция се взима на базата на съответни показания и включва мнението на опитен гръбначен хирург или хирург-ортопед. Въпреки че хирургично лечение се налага рядко, при някои хора то може драстично да подобри начина им на живот.