Болест на Бехтерев

Заболяването засяга по-малко от 1% от населението. Статистиката показва, че между 0,1% и 0,8% от хората са засегнати от болестта на Бехтерев, като най-често заболяването се среща в Северна Европа и Африка. 

Конкретна причина за развитие на болестта на Бехтерев не е открита, но е доказана ролята на различни генетични и инфекциозни фактори. Хората, които имат специфичен ген, наречен HLA-B27, имат по-висок риск от развитие на анкилозиращ спондилит. Въпреки това сравнително малко хора с гена развиват заболяването.

Рискови фактори:

• Пол: Мъжете са по-склонни да развият анкилозиращ спондилит, отколкото жените.
• Възраст: Хората на възраст между 17 и 45 години са в по-висок риск от развитие на заболяването.
• Наследственост: Наличение на HLA-B27 или хора в семейството със заболяването повишават риска от отключване на заболяването.
• Заболявания: Хората страдащи от болест на Крон, улцерозен колит или псориазис, е по-вероятно да развият болестта.

Симптомите на анкилозиращият спондилит са индивидуални и могат да варират между отделните хора. Най-честите симптоми са:

• Болка и скованост в гърба, седалището или шията. Те са най-силни сутрин, влошават се след почивка и се облекчават от раздвижване.
• Болки в сухожилията и връзките. Често се усещат като болка в предната част на гръдния кош, задната част на петата или стъпалото.
• Силна умора и отпадналост. Характерно е, че не се повлиява от сън и почивка.

Симптомите могат да варират да стават по-интензивни в определени дни.

Симптомите на анкилозиращия спондилит могат да бъдат подобни на различни други проблеми с гръбначния стълб, особено в ранните етапи на заболяването. Поради тази причина много хора търсят помощ от специалист на по-късен етап. Заболяването се диагностицира най-често от ревматолог, който прави поставя диагнозата на базата на диагностични критерии.

Няма специфично изследване, което да доказва болест на Бехтерев. Диагнозата се поставя на базата на различни изследвания като:

• Преглед: В който се търсят симптоми на заболяването и неговата история.
• Кръвни изследвания: Които показват наличие на възпалителен процес в тялото и наличие на маркери като HLA-B27 антиген.
• Образни изследвания: Прави се рентгенова снимка или ядрено-магнитен резонанс (MRI) с цел оценка на състоянието на гръбначния стълб.

Няма открито специфично лечение срещу болестта на Бехтерев, но различни терапии могат да облекчат болката, да намалят възпалението, да подобрят функционалното състояние и да забавят прогресията на заболяването. Назначената терапия може да включва:

• Болкоуспокояващи: Често се препоръчват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) за облекчаване на симптоми на анкилозиращ спондилит. Може да се използва и различни аналгетици за контрол на болката.
• Болест модифициращи противоревматични лекарства (DMARDs): Тази група лекарства се предписва за намаляване на възпалението и забавяне на прогресията на различни възпалителни и/или автоимунни заболявания, включително болест на Бехтерев.
• Биологично лечение: Това са специални медикаменти произведени от култури на живи клетки. Прилагат при различни автоимунни заболявания чрез инфузия в медицинско заведение или чрез инжектиране.
• Физиотерапия: Упражненията и физикалната терапия са много важна част от терапията болест на Бехтерев. Те могат да помогнат за облекчаване на сковаността на гърба и шията и подвижността на ставите. Кинезитерапевт може да изготви програма за домашно упражнения и да даде съвети за правилна стойка и двигателен режим.
• Хирургично лечение: Повечето хора с анкилозиращ спондилит не се нуждаят от операция. Такава се налага при неврологични проблеми или увреждане на ставите, най-често в по-късните етапи на болестта.

Ходът на заболяването е различен при различните пациенти и не винаги се стига до значителни усложнения. При някои хора състоянието се подобрява след началния период на възпаление, докато при други може постепенно да се влоши във времето. Някои хора с анкилозиращ спондилит могат да нямат значителни увреждания, докато други да са сериозно инвалидизирани в резултат на процеса на анкилозиране на прешлените и увреждане на други стави, като тазобедрените и коленните.

Ако е приложено съвременно лечение заболяването не оказва влияние на продължителността на живота, макар в някои случаи да може да доведе до потенциално животозастрашаващи проблеми.

Най-честите усложнения включват:

• Отслабване на костите (остеопороза)
• Фрактури на гръбначния стълб
• Възпаление на очите (увеит)
• Сърдечно-съдови и бъбречни проблеми