8. Ретинирани мъдреци

Мъдреците стават ретинирани, когато няма достатъчно място в челюстите, за да се даде възможност за никненето на всички зъби. Тъй като мъдреците са последните зъби, които изникват, поради липса на достатъчно място в челюстите за побиране на повече зъби, мъдреците стават заседнали в челюстите, тоест задържани.

Съществува генетично предразположение към ретиниране на зъби. Генетиката играе важна, въпреки и непредсказуема роля в размера на зъбите и изникването на зъбите.

Ретиниране на зъби, напълно обхванати от кости и меки тъкани, има нисък процент на клинично значима патология - обикновено малки кисти или редки тумори, които се формират от остатъчните епителни материали около короните на зъбите. Оценката на честотата на кистите или други неоплазми (почти всички доброкачествени) около ретинирания зъб е средно 3 %, обикновено наблюдаващи се при хора под 40-годишна възраст. Това предполага, че възможността за образуване на тумора намалява с възрастта.

За частично ретинирани зъби при хора над 20-годишна възраст най-често наблюдаваната патология и най-честата причина за отстраняване на мъдреците е периконитът или инфекция на венечната тъкан над ретинирания зъб. Бактерии, свързани с инфекции, включват Peptostreptococcus, Fusobacterium и Bacteroides.

Следващата най-често срещана патология е кухини (дупки) или кариес.

Сред пациентите с ретинирани, асимптоматични мъдреци приблизително 25 % имат инфекции на венците (пародонтоза).

Не се смята, че изтласкването и струпването на педните зъби е причинено от изникването на мъдреците, но въпреки това това е една от причините, които много стоматологични клиницисти използват, за да оправдаят екстракцията на мъдреци.

Ретинирани мъдреци без връзка към устата, които нямат свързана със зъба патология и не са причинили резорбция на блокирания зъб, рядко причиняват симптоми. В действителност, само 12 % от ретинираните мъдреци са свързани с патология.

Когато мъдреците имат комуникация с устната кухина, най-честият симптом е локализирана болка, подуване и кървене на тъканта, покриваща зъба. Тази тъкан се нарича оперкулум, а състоянието се означава като перикоронит - възпаление около короната на зъба. Лекостепенен хроничен периодонтит често възниква на мъдреца, причинявайки по-малко очевидни симптоми, като лош дъх и кървене от венците.

Зъбите могат да останат асимптоматични (без болка), дори и при наличие на заболеваемост.

Когато зъбът приближава устната кухина по време на нормално развитие, хората понякога отчитат лек натиск и други симптоми, подобни на никненето на зъби.

Диагнозата на задържане на мъдреците може да се направи клинично, ако мъдрецът е видим достатъчно, за да се определи неговата ангулация, дълбочина и евентуално по-нататъшното му изникване.

Ако зъбът не може да се оцени само с клиничен преглед, диагнозата се поставя, използвайки се панорамна рентгенова снимка или компютърна томография. Когато неизникналия мъдрец има потенциал за израстване, се използват няколко фактора за определяне на вероятността от задържане. Съотношението на пространството между дължината на зъбния корона и размера на наличното пространството и ъгълът на зъбите в сравнение с останалите зъби са двата най-често използвани фактора, като съотношението на пространството е най-точно.

Мъдреците, които са напълно поникнали и с нормална функция не се нуждаят от специално внимание и трябва да бъдат третирани като всеки друг зъб. По-голямо предизвикателство е да се вземат решения за лечение при асимптоматични, без заболяване мъдреци, тоест мъдреци, които нямат комуникация в устата и няма доказателства за клинично или рентгенографско заболяване.

Локално лечение

При наличие на оперкулум на венците, покриващ зъба, който е станал инфектиран, може да се третира с локално почистване, антисептична промивка на областта и антибиотици. Окончателното лечение може да бъде изрязване на тъканта, но повтаряне на тези инфекции е често срещано. На перикоронита трябва да се обърне повишено внимание, тъй като се намира в близост до анатомичните равнини на врата и може да прогресира до животозастрашаващи инфекции.

Отстраняване на мъдреци

Отстраняване на мъдреците е най-честото лечение за ретинирани зъби. Абсолютни индикации за премахване са наличието на заболяване или симптоми около зъба. Процедурата в зависимост от дълбочината на задържане и ъгъла на зъба е да се създаде инцизия в лигавицата на устата, отстраняване на покриваща зъба кост при необходимост и екстракция на зъба на парчета. Процедурата може да се извърши с локална упойка, седация или обща упойка.

Възстановяване, рискове и усложнения

Повечето пациенти получават болка и оток (най-лош на първия ден след операцията), процентът на дискомфорт намалява до 25 % след 7-мия постоперативен ден, освен засегнатите от сух алвеолит - състояние на зарастване на раната, които удължава постоперативната болка. Може да отнеме 4-6 седмици до пълното възстановяване на пациентите с пълен обхват от движенията на челюстта. Някои проучвания показват, че употребата на антибиотици непосредствено преди или непосредствено след операцията намалява риска от инфекция, болка и сух алвеолит след екстракция на мъдреци, но тази употреба на антибиотици също така причинява повече странични ефекти при тези пациенти. Заключение на друго изследване показва, че антибиотици, дадени на здрави хора за предотвратяване на инфекции, могат да причинят повече вреда, отколкото полза.

Дългосрочните усложнения могат да включват периодонтални усложнения, като загуба на костна маса, след екстракция на мъдреците. Загубата на костна маса като усложнение след отстраняване на мъдреците е рядко при млади хора, но присъства при 43 % от пациентите на 25-годишна възраст или по-възрастни. Иницииране или влошаване на проблеми на темпоромандибуларната става е рядко и непредсказуемо. Увреждане на долния дентален нерв, водещо до изтръпване или частична липса на чувствителност на долната устна и брадичката, има вариабилна честота - от 0,04 % до 5 %. Други усложнения, които са рядкост, включват персистираща синусова комуникация, увреждане на съседните зъби, увреждане на нерви на езика, остеомиелиет и фрактура на челюстта.

Коронектомия

Коронектомията е процедура, използвани от стоматолози, които смятат, че има висок риск за долния дентален нерв. След извършване на инцизия в лигавицата и отстраняване на костта в непосредствена близост до зъба, коронката се срязва и се отстранява без опит за премахване на корените. Индикациите за тази процедура включват липса на заболяване на зъбната пулпа или инфекция около короната на зъба и наличие на висок риск за долния дентален нерв.

Процедурата има също потенциал за усложнения и може да доведе до многократни операции. До 5 % от случаите изискват повторна операция поради персистираща болка, експозиция на корена или персистираща инфекция.

Прогнозата за ретинираните мъдреци зависи от дълбочината на задържане. Когато липсва комуникация с устата, основният риск е вероятността от образуване на киста или неоплазма, което е сравнително рядко явление.

При наличие на комуникация с устната кухина появата на заболяване или симптоми не може да се прогнозира, но шансовете се увеличават с възрастта. По-малко от 2 % от мъдреците са без периодонтално заболяване или кариес при 65-годишна възраст.

Няколко проучвания са установили, че между 30-60 % от хората с по-рано асимптоматични ретинирани мъдреци са се подложили на екстракция поради симптоми или заболяване 4-12 години след първоначалния преглед.