10. Изследвания при дизентерия

Лице, което изпитва тежки симптоми на дизентерия, трябва да посети лекар за диагноза и подходящо лечение.

Поставяне на диагнозата включва подробна анамнеза (какви са симптомите и от колко време, скорошно пътуване в чужбина), физикален преглед и лабораторни изследвания (фекална култура). При физикалния преглед може да се установи сухота на устните и кожата поради дехидратация. Възможна е и чувствителност в долната част на корема.

Често използваните диагностични тестове за дизентерия включват:

• Фекален тест: идентифицира специфичните бактерии, причиняващи инфекцията, като вида Shigella, при бациларна дизентерия. С помощта на микроскоп се изследват изпражненията за наличие на кръв, слуз и паразити. Антигенен тест открива наличието на определени бактерии в изпражненията, за да определи дали инфекцията е дизентерия или друго състояние (например ламблия), причиняващо симптоми.
• Кръвни тестове: кръвните изследвания, като пълна кръвна картина и електролити, могат да проверят за дехидратация и електролитен дисбаланс.

Изображение: Николай Смолянкин, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Култури от проби от изпражнения се изследват за идентифициране на организма, причиняващ дизентерия. Обикновено трябва да се вземат няколко проби поради броя на амебите, който се променя ежедневно. Кръвните тестове могат да се използват за измерване на аномалии в нивата на есенциални минерали и соли.