2. Причини за поява на анална фисура

Повечето анални фисури са резултат от разтягане на аналната лигавица извън нейната способност.

Аналните фисури се причиняват от травма на ануса и аналния канал.

Причината за травмата обикновено е дефекация и много пациенти си спомнят конкретната дефекация, по времето на която е започнала болката.

Аналната фисура може да бъде причинена от

• твърди или обемисти изпражнения или
• повтарящи се епизоди на диария.

Понякога

• анален полов акт или
• вмъкването на ректален термометър, върха на иригатор за клизма, ендоскоп, ултразвукова сонда или някакво друго чуждо тяло

може да доведе до достатъчно травмиране за получаване на фисура, както и

• по време на раждане

травма на перинеума (кожата между вагината и ануса) и може да доведе до разкъсване, което се простира в аналния канал.

Най-честата локализация на аналната фисура както при мъжете, така и при жените (90 % от всички фисури), е в средната линия на задната страна на аналния канал, частта от ануса най-близко до гръбначния стълб. Фисурите са по-чести в задната част поради конфигурацията на мускула, който огражда ануса. Този мускулен комплекс, посочен като външен и вътрешен анални сфинктери, лежи под и поддържа аналния канал.

При появата на анални фисури на места, различни от средната линия, би трябвало да се заподозре, че причината за появата е проблем, различен от травма. Други причини за поява на анална фисура включват:

• рак на ануса
• болест на Крон
• левкемия
• много инфекциозни болести, като например туберкулоза, вирусни инфекции (цитомегаловирус или херпес), сифилис, хламидия, гонорея, венерическа язва (Haemophilus ducreyi) и човешки имунодефицитен вирус (HIV).

Около 4 % от пациентите с болест на Крон имат анална фисура като първа проява на заболяването, а 50 % от пациентите с болест на Крон в крайна сметка развиват анално разязвяване, което може да изглежда като фисура.

Изследване на аналния канал на пациенти с анални фисури показват, че мускулите около аналния канал са свити твърде силно (те са в спазъм), като по този начин генерират налягане в канала, което е анормално високо. Двата мускула, които обграждат аналния канал, както е споменато по-горе, са външният анален сфинктер и вътрешният анален сфинктер. Външният анален сфинктер е волеви мускул, което означава, че може да се контролира съзнателно, т.е. човек може да го стегне и да предотврати дефекацията или да го отпусне и да позволи дефекацията. От друга страна, вътрешният анален сфинктер е неволеви мускул, т.е. мускулът не може да се контролира от човека. Вътрешният сфинктер постоянно е свит и нормално предотвратява отделянето на малки количества изпражнения от ректума. Когато солидно количество изпражнения достигне ректума, както става точно преди дефекация, вътрешният анален сфинктер се отпуска автоматично с цел да преминат изпражненията (освен ако не е свит съзнателно външният анален сфинктер).

При наличие на анална фисура вътрешният анален сфинктер е в спазъм. В допълнение, след като най-накрая сфинктерът се отпусне, за да позволи преминаването на изпражненията, вместо да се върне пак до нивото си в покой на контракция и налягане, вътрешният анален сфинктер се свива още по-силно в продължение на няколко секунди, преди да се върне към своето ниво в покой на контракция. Смята се, че високото налягане в покой и прекалената контракция на вътрешния анален сфинктер след дефекация издърпват ръбовете на фисурата настрани и това предотвратява излекуването на проблема.

Кръвоснабдяването към ануса и аналния канал също може да играе роля в недоброто заздравяване на аналните фисури. Слабият приток на кръв може да бъде фактор за предотвратяване на излекуването на аналната фисура. Възможно е също повишеното налягане в аналния канал поради спазъма на вътрешния анален сфинктер да компресира кръвоносните съдове на аналния канал и съответно да намали притока на кръв.