4. Как се поставя диагноза анална фисура?

Анамнеза за запек, последван от болезнена дефекация, кървене и усещане за парене и сърбеж около ануса често е достатъчна, за да се направи предварителна диагноза. В този случай не се изискват никакви диагностични процедури.

Физикалният преглед обикновено се ограничава до оглед на ануса за рана около него.

Ректалното туширане е болезнено, особено при остра фаза на анална фисура, и често може да бъде отложено.

Аноскопия може да се извърши при неясна визуализация на фисурата. Въпреки това, аноскопията не се понася добре от пациенти с остра анална фисура и процедурата често може да бъде отложена, като пациентът бъде лекуван единствено въз основа на симптомите. Понякога локално приложение на 1-2 %-ов лидокаин улеснява изследването.

Гъвкава сигмоидоскопия представлява въвеждане на тънка, гъвкава тръба с малка видеокамера в долната част на дебелото черво. Този тест може да се направи, ако пациентът е по-млад от 50 години и няма рискови фактори за чревни заболявания или рак на дебелото черво.

Колоноскопията представлява въвеждане на тънка, гъвкава тръба с малка видеокамера в ректума, за да се изследва цялото дебело черво. Това изследване може да се направи, ако пациентът е по-възрастен от 50 години или има рискови фактори за рак на дебелото черво, признаци на други състояния или други симптоми, като болка в корема и диария.

Аноректалната манометрия представлява въвеждане на тънка, гъвкава тръба с прикрепен балон в ануса и ректума за определяне на плътността на аналния сфинктер и функцията на ректума.