Еректилна дисфункция: диагноза на еректилна дисфункция

Все още няма официални изследвания, за да се постави диагноза еректилна дисфункция. Някои кръвни тестове обикновено се правят, за да се изключи основно заболяване, като хипогонадизъм и пролактином. Диабетът се счита за разстройство, но и риск. Импотентността също е свързана с общо лошо физическо здраве, лоши хранителни навици, затлъстяване и най-специално сърдечно-съдови заболявания, като исхемична болест на сърцето и периферна съдова болест.

Полезен и лесен начин да се направи разграничение между физиологична и психологична импотентност е да се определи дали пациентът някога има ерекция. Ако няма ерекция, то проблемът е вероятно физиологичен. Ако има понякога ерекция (все пак рядко) проблемът може да бъде физиологичен или психологичен.

Диагнозата на еректилна дисфункция е направена при мъже, които имат повтаряща се неспособност за постигане и / или поддържане на ерекция за задоволителен сексуален акт в продължение на най-малко три месеца.

Диагностицирането на еректилната дисфункция включва:

Комуникацията между пациента и лекаря е от съществено значение при определянето на диагнозата на еректилна дисфункция, оценка на тежестта и за определяне на причината.

Лекарят сваля подробна анамнеза, включваща въпроси за:

предишни и настоящи сексуални отношения
продължителността на еректилната дисфункция
загуба на либидо или разстройство на еякулацията
дали еректилната дисфункция е поради психологически или физически фактори, т.е. възможност за получаване на някаква степен на ерекция с партньора си, сам или при събуждане сутрин - здравите мъже имат неволни ерекции в ранните сутрешни часове и по време на сън. Мъже с психогенна еректилна дисфункция (еректилна дисфункция поради психологически фактори като стрес и тревожност, а не физически фактори) обикновено поддържат тези неволни ерекции. Мъжете с физически причини за еректилна дисфункция (например атеросклероза, тютюнопушене и диабет) обикновено не разполагат с тези неволни ерекции.
наличие на физични причини за еректилна дисфункция - анамнеза за тютюнопушене, инфаркти, инсулти и лоша циркулация в крайниците предполага атеросклероза като причината за еректилна дисфункция. Намаляване на усещането на пениса и тестисите, дисфункция на пикочния мехур и намалено изпотяване на долните крайници може да предложи диабетно увреждане на нервите. Загуба на сексуално желание и либидо, липса на сексуални фантазии, гинекомастия (уголемяване на гърдите) и намалено окосмяване по лицето предполагат ниски нива на тестостерон.
прием на лекарства, които могат да допринесат за еректилната дисфункция

Физикалният преглед може да установи данни за физически причини за еректилната дисфункция.

Например, ако пенисът не реагира на допир, както се очаква, проблем в нервната система може да бъде причина. Малки тестиси, липса на окосмяване по лицето и уголемени гърди (гинекомастия) могат да сочат към хормонални проблеми, като хипогонадизъм с ниски нива на тестостерон. Намален приток на кръв в резултат на атеросклероза понякога може да се диагностицира чрез намиране на намалени артериални пулсации в краката или слушане със стетоскоп за шумове (звука на кръв, преминаващ през стеснените артерии). Специфични характеристики на самия пенис, предполагащи поява на еректилна дисфункция, например огъване на пениса с болезнена ерекция, може да се дължи на болест на Пейрони.

Особено внимание се обръща на всички рискови фактори за еректилна дисфункция.

Лабораторни изследвания за оценка на еректилната дисфункция включват:

Пълна кръвна картина
Анализ на урината - анормални резултати могат да бъдат признак на захарен диабет и увреждане на бъбреците
Липиден профил - високите нива на LDL холестерол (лошия холестерол) в кръвта водят до атеросклероза
Нива на кръвната захар - високи нива на глюкозата в кръвта може да е признак на захарен диабет
Хемоглобин A 1с - високи нива на гликирания хемоглобин в кръвта при пациенти със захарен диабет установява, че има слаб контрол на нивата на кръвната захар
Серумен креатинин - анормален серумен креатинин може да бъде в резултат на увреждане на бъбреците вследствие на диабет
Чернодробни ензими и чернодробна функция - напреднало чернодробно заболяване (цироза) може да доведе до хормонален дисбаланс и гонадна дисфункция, водещи до ниски нива на тестостерон.
Нива на общия тестостерон - ниско ниво на общия тестостерон показва хипогонадизъм
Нива на други хормони - измерване на други хормони (нива на лутеинизиращ хормон (LH), на пролактин и на кортизол) може да предостави данни за други прилежащи причини за дефицит на тестостерон и еректилни проблеми, като заболяване на хипофизата или аномалии на надбъбречната жлеза. Нивата на хормоните на щитовидната жлеза също трябва да бъдат изследвани, тъй като както хипотиреоидизъм, така и хипертиреоидизъм може да допринесе за еректилна дисфункция.
Нива на PSA - изследване на кръвните нива на PSA (простатен специфичен антиген) и преглед на простатата е важно да се направи, за да се изключи рак на простатата, преди да се започне тестостероново лечение, тъй като тестостеронът може да влоши рака на простатата.
Други кръвни тестове - изследване за хемохроматоза, лупус, склеродерма, дефицит на цинк, сърповидно-клетъчна анемия, рак (левкемия, рак на дебелото черво) са някои от другите потенциални тестове, които могат да бъда извършени на базата на анамнезата и симптомите на конкретния пациент.

Подробна информация за лабораторните изследвания може да прочетете тук:

Образни изследвания могат да бъдат използвани при диагностиката на еректилната дисфункция.

При наличие на предишна травма на таза, може да бъде проведена рентгенография за оценка на различни костни нарушения.

Ултразвук на пениса и тестисите се прави понякога, за да се проверят размерите на тестисите и за структурни аномалии.

Изследване с ултразвуков доплер ехограф може да предостави допълнителна информация за притока на кръв на пениса.

Рядко, ангиограма може да се извърши в случаите, при които е възможно съдова хирургия да бъде полезна.

Подробна информация за образните изследвания може да прочетете тук:

За диагностициране на еректилната дисфункция и оценяване на причината за нея могат да бъдат полезни и да се извършат и други изследвания.

Тест с инжектиране на простагландин Е1 понякога се извършва, за да се определи притокът на кръв в пениса. Простагландин Е1 се инжектира директно в кавернозните тела, за да доведе до дилатация на кръвоносните съдове и спомагане за притока на кръв в пениса. Ако настъпи ерекция, това потвърждава нормален или адекватен приток на кръв към пениса. Това също може да предостави информация за възможни терапевтични възможности.

Мониторинг на ерекции, които се случват по време на сън (нощна ерекция), може да помогне за разграничаване на причината за еректилната дисфункция - психологическа или физическа. Поставя се лента около пениса за две до три последователни нощи, която може да сигнализира за интензивността и продължителността на ерекцията, ако се появи. Ако не възникнат нощни ерекции, тогава причината на еректилна дисфункция е по-вероятно да бъде физическа, отколкото психологическа. Но въпреки това тестовете за нощни ерекции не са напълно надеждни.

Понякога се извършва директна вибрационна стимулация, за да се оцени неврологичната функция на пениса. Малки електромагнитни електроди се поставят върху тялото на пениса и амплитудата на вибрациите се регулира, докато се отбележи леко усещане от страна на пациента. Въпреки че този тест не измерва точната неврологична функция, той служи като скринингов метод за откриване на сетивен неврологичен дефицит като причина за еректилна дисфункция.

Психосоциално изследване с помощта на интервю и въпросник може да разкрие психологическите фактори, допринасящи за еректилна дисфункция. Сексуалният партньор също може да бъде интервюиран, за да се определят очакванията и възприятията, възникващи по време на полов акт.

Следва: Лечение на еректилна дисфункция