5. Рискови фактори за развитие на алкохолна зависимост

Индивиди, които започват да употребяват алкохол в юношеска възраст, са в риск от развитие на алкохолизъм. Колкото по-рано човек започне да консумира алкохол, толкова е по-голям рискът. Изследване на над 40 000 възрастни е посочило, че около половината от тези, които са започнали да употребяват алкохол преди 14-годишна възраст, са станали алкохолно зависими на 21 години. За разлика от тях, само 9% от хората, които започват да консумират алкохол след 21-годишна възраст, развиват алкохолизъм.

Млади хора с най-голям риск за ранна употреба на алкохол са тези с анамнеза за злоупотреба, насилие в семейството, депресия и стресови събития в живота. Хора с фамилна анамнеза за алкохолизъм е по-вероятно да започнат да консумират алкохол преди 20-годишна възраст и да развият зависимост. Те също така са по-склонни да подценяват последиците от употребата на алкохол и да правят грешни преценки и вземане на решения, като шофиране след употреба на алкохол, отколкото млади хора без фамилна анамнеза за алкохолизъм.

Въпреки че алкохолизмът обикновено се развива в началото на зрялата възраст, по-възрастните хора също могат да изпаднат в алкохолна зависимост. Освен това алкохолът оказва влияние върху организма на хората в напреднала възраст по различен начин. Хора, които приемат същото количество алкохол, както в по-млади години, с напредване на възрастта могат по-лесно да развият алкохолна зависимост, без да го осъзнават. Необходими са по-малко количество напитки за изпадане в нетрезво състояние. Органите на по-възрастните хора могат да бъдат увредени от по-малки количества алкохол, отколкото тези на по-младите хора. Също така, много от лекарствата, предписвани на хора в напреднала възраст, взаимодействат неблагоприятно с алкохол.

Повечето хора с алкохолна зависимост са от мъжки пол, но честотата на алкохолизма при жените се увеличава през последните 30 години. Според Центровете за контрол на заболяванията в САЩ около 17% от мъжете и 8% от жените отговарят на критерии за зависимост от алкохола в някакъв момент от живота си.

Проучванията показват, че жените са по-уязвими от мъжете към много от дългосрочните последици от алкохолизма. Например жените са с по-висока тенденция от мъжете да развият алкохолен хепатит и да умрат от цироза и са по-уязвими по отношение на увреждането на мозъчните клетки, причинено от употребата на алкохол.

Като цяло, няма разлика в честотата на алкохолната зависимост сред различните раси. Някои групи от населението, обаче, като например местни американци, са с повишена честата на алкохолизъм. Въпреки че биологичните или културните причини за такова различно разпространение на алкохолната зависимост не са известни, някои хора в тези популации могат да имат генетична предразположеност към алкохолизма поради начина, по който метаболизират алкохола.

Индивиди, които са били малтретирани като деца, имат по-висок риск за злоупотреба с вещества по-късно в живота. В едно проучване 72% от жените и 27% от мъжете със злоупотреба с вещества съобщават физическо и / или сексуално насилие. Те също така са показали по-лош отговор към лечението, отколкото тези без такава анамнеза за злоупотреба.

Също така се развива по-голям риск от алкохолизъм при индивиди, които злоупотребяват с други вещества, като тютюн, наркотици или лекарства.

Много хора, живеещи в стрес или преживели стресова ситауция, се обръщат към алкохола като начин за разпускане. Въпреки това, ако човек не е внимателен, тялото му може да изисква по-честа употреба на алкохол, за да му помогне да се отпусне, особено ако има генетично предразположение към пристрастяване.

Хора с тежка депресия или тревожно разстройство са изложени на висок риск от алкохолизъм, тютюнопушене и други форми на пристрастяване. Подобно, голяма част от алкохолно зависимите хора страдат от придружаващо психиатрично разстройство или злоупотреба с други вещества. Депресията е най-честият психичен проблем при хора, страдащи от алкохолизъм или от злоупотреба с други вещества. Злоупотребата с алкохол е много честа при пациенти с биполярно разстройство и шизофрения.

Специфични тревожни разстройства, като паническо разстройство и социална фобия, могат да създадат особени рискове за злоупотреба с алкохол и други вещества. Социалната фобия причиня силен страх от публично критикуване и унижение. Паническото разстройство причинява интензивни тревожни и паник атаки. Хора с тези разстройства могат да използват алкохола като начин да се чувстват по-малко потиснати в публични ситуации и да успокоят чувството на паника. Хората с тревожно разстройство са по-склонни да възобновят консумацията на алкохол след лечение на алкохолна зависимост.

Дългосрочният алкохолизъм може да причини химични промени, които произвеждат тревожност и депресия. Невинаги е ясно дали хора с емоционални разстройства се самолекуват с алкохол или дали алкохолът е предизвикал емоционалните промени.

Проучвания показват, че алкохолът е силно свързан с импулсивно или раздразнително поведение. Например деца с хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието имат по-висок риск от развитие на алкохолизъм в зряла възраст. Рискът е особено висок при съчетание с поведенческо разстройство.

Редовната консумация на твърде много алкохол за продължителен период от време може да доведе до проблеми, свързани с алкохола, или до алкохолна зависимост.

Социалните и културните фактори също мохат да повишат възможността от поява на проблеми с алкохола.

Наличието на приятел или близък роднина, който пие редовно, може да увеличи риска от злоупотреба с алкохол. За младите хора влиянието на родителите, връстниците или други модели за подражание може да повлияе на риска от развитие на алкохолна зависимост.