Алкохолизъм

Алкохолизмът, известен още като алкохолно разстройство и синдром на алкохолна зависимост, е обширно понятие за консумация на алкохол, която води до проблеми. В миналото алкохолизмът е бил разделен на два основни типа: злоупотреба с алкохол и зависимост от алкохол.

В медицински контекст терминът "алкохолизъм" се използва, когато са налице два или повече от следните фактора:

• консумация на големи количества алкохол в продължение на дълъг период от време
• затруднения с намаляването на количеството приет алкохол
• сдобиването с или консумацията на алкохол отнема голяма част от времето
• силно желание за алкохол
• употребата на алкохол води до неизпълнение на ежедневните отговорности и дейности
• употребата на алкохол предизвиква социални проблеми
• употребата на алкохол причинява здравословен проблем
• употребата на алкохол води до рискови ситуации
• поява на абстиненция / синдром на отнемане при спиране на консумацията на алкохол
• развитие на алкохолна толерантност при консумация

Алкохолът засяга всеки орган в тялото. Това е депресант на централната система, който бързо се абсорбира от стомаха и тънките черва в кръвния поток. Алкохолът се метаболизира в черния дроб чрез ензими. Въпреки това, черният дроб може да метаболизира само малко количество алкохол за даден момент, оставяйки количество алкохол да циркулира в тялото. Интензивността на ефекта на алкохола върху организма е пряко свързана с количеството, което е консумирано.

Употребата на алкохол може да повлияе на всички части на тялото, но особено оказва ефект на мозъка, сърцето, черния дроб, панкреаса и имунната система. Може да предизвика развитието на психични заболявания, синдром на Вернике-Корсаков, нарушения в сърдечния ритъм, чернодробна недостатъчност, както и увеличение на риска от рак. Консумацията на алкохол по време на бременност може да доведе до увреждане на бебето, причиняващо фетален алкохолен синдром. По принцип жените са по-чувствителни към вредните физически и психически ефекти на алкохола, отколкото мъжете.

И факторите на околната среда, и генетичните фактори вземат участие в причините за развитие на алкохолизъм с около 50% риск за всеки вид. Човек с родител, брат или сестра с алкохолизъм е 3-4 пъти по-вероятно да развие това състояние. Факторите на околната среда включват социални, културни и поведенчески въздействия. Високите нива на стрес, тревожност, както и евтиният лесен достъп до алкохол увеличават риска. Хората могат да продължат да консумират алкохол до известна степен, за да предотвратят или облекчат симптомите на абстиненция.

Статистиката на СЗО (Световната здравна организация) отчита, че 2010 г. е имало 208 милиона хора с алкохолизъм по света (4,1% от населението над 15-годишна възраст). Състоянието е по-често сред мъжете и младите хора и все по-малко често в средна и напреднала възраст. Най-ниската честота на това разстройство е в Африка - 1,1%, а най-високата - 11% в Източна Европа. Причинил е пряко 139 000 смъртни случаи през 2013 г. в сравнение със 112 000 смъртни случаи през 1990 г. Смята се, че общо 3,3 милиона смъртни случая (5,9% от всички смъртни случаи) се дължат на алкохола.

Световната здравна организация не подкрепя употребата на термина "алкохолизъм", а предпочита "синдром на алкохолна зависимост".

Медицински алкохолизмът се счита едновременно за физическо и психическо заболяване. Диагнозата се поставя чрез сваляне на анамнеза, определени кръвни тестове и евентуално допълнителни изследвания за потвърждаване на диагнозата.

Лечението може да се случи в няколко стъпки. Поради медицински проблеми, които могат да възникнат по време на отказа от алкохол, алкохолната детоксикация трябва внимателно да се контролира. Чест метод е употребата на бензодиазепинови лекарства, като диазепам. Възможно е да се наложи постъпване в здравно заведение. Други зависимости или психично заболяване могат да усложнят лечението. След детоксикация се пристъпва към подкрепа, като групова терапия или групи за подпомагане, за да се съдейства на човека да не се завърне към консумацията на алкохол. Често използвана форма на подкрепа е групата на "Анонимните алкохолици". Медикаментите акампросат, дисулфирам или налтрексон могат да се използват с цел превенция на употребата на алкохол в бъдеще.

Профилактиката е възможна чрез регулиране и ограничаване на продажбата на алкохол, облагане на алкохола, за да се увеличи неговата себестойност, и осигуряване на евтино лечение.