6. Усложнения след поставяне на стент на сърцето

Коронарните стентове обикновено са с метална рамка, което им позволява да са отворени вътре в лумена на артерията. Въпреки това, тъй като стентът е чуждо тяло, той предизвиква имунен отговор. Това може да доведе до бърза клетъчна пролиферация върху стента и да причини хиперплазия на съдовия ендотел. Освен това, ако стентът увреди стената на артерията, има силна тенденция за образуване на съсиреци на мястото. Тъй като тромбоцитите участват в процеса на съсирване, пациентите трябва да приемат двойна антиагрегантна терапия, започваща непосредствено след стентирането.

Въпреки това, в някои случаи двойната антитромбицитна терапия може да е недостатъчна за пълното предотвратяване на съсиреци, които могат да доведат до тромбоза на стента. Разработени са стентове, които излъчват лекарства именно с тази цел и освобождават антипролиферативно лекарство (имуносупресори).

Един от недостатъците на съдовите стентове е потенциалът за рестеноза чрез развитието на плътна гладкомускулна тъкан вътре в лумена, така наречената неоинтима. Развитието на неоинтима е променливо, но понякога може да бъде толкова тежко, че да запуши отново лумена на съда (рестеноза), особено в случай на съдове с по-малък диаметър, което често води до повторна интервенция. Следователно, настоящите изследвания се фокусират върху намаляването на неоинтимата след поставяне на стент.

Направени са значителни подобрения, включително използването на повече биосъвместими материали, стентове, отделящи противовъзпалителни лекарства, резорбируеми стентове и други. Рестенозата може да се лекува с повторна интервенция по същия метод.