Стент на сърцето

Ангиопластика с поставяне на стент на сърцето се използва за лечение на натрупването на мазнини, холестерол и други вещества по вътрешната част на стените на артериите на сърцето, състояние, наречено атеросклероза. Атеросклерозата е често срещана причина за запушване на коронарните артерии. Запушването или стесняването на тези кръвоносни съдове се нарича коронарна артериална болест.

Не всеки пациент може да бъде подложен на ангиопластика. Понякога вместо това се препоръчва отворена операция, наречена коронарен байпас. Чрез тази операция се създава нов път за кръвта да преминава около запушена или частично запушена артерия на сърцето.

Лекуващият кардиолог предвид тежестта на сърдечното заболяване и цялостното здраве на пациента, решава коя е най-добрата възможност за лечение.

Стент на сърцето може да се постави под местна анестезия. Първо се започва с малък разрез на кожата в областта на китката или медиалната част на бедрото. След това се поставя катетър със стент и балон на върха.

Използват се специални багрила и монитори, за да може катетъра да се насочи към коронарните артерии, и по-конкректно към стеснената или блокирана зона. Когато се достигне тази зона, балонът на върха на катетъра се надува. Това разширява лумена на артерията, позволявайки повишен кръвен поток. След това балонът с катетъра се изваждат и на мястото се поставя стента.

За много хора поставяне на стент на сърцето има положителен ефект върху качеството на живот. Комбинацията от ангиопластика и стентиране може да бъде животоспасяваща, особено когато се извършва след остър миокарден инфаркт.

Може значително да се подобри притока на кръв и да предотврати по-нататъшно увреждане на сърдечния мускул. Може също така да подобри симптомите на сърдечни заболявания, като гръдна болка и задух.

В някои случаи стентирането може да премахне необходимостта от коронарен байпас. Стентирането е много по-малко инвазивен метод от операция за сърдечен байпас. Времето за възстановяване също е много по-кратко. Отнема само няколко дни, за да се възстанови напълно пациенти, докато при сърдечен байпас може да отнеме до повече от шест седмици.

Рисковете от коронарна ангиопластика с поставяне на стент могат да включват:

• Повторно стесняване на артерията - повторно стесняване на артерията, наричано още повторна стеноза, е по-вероятно да настъпи, ако не се използва стент. Ако стентът е покрит с лекарство, рискът от стесняване е още по-малък.
• Кръвни съсиреци - в стентовете могат да се образуват кръвни съсиреци. Тези съсиреци могат да затворят артерията, причинявайки сърдечен удар. Лекарствата могат да помогнат за намаляване на риска от образуване на кръвни съсиреци.
• Кървене или инфекция - по време на процедурата катетър се вкарва в кръвоносен съд, обикновено в ръката или крака. Може да възникне кървене, натъртване или инфекция на мястото, където е поставен катетърът.

Въпреки че шансовете за усложнения от стент на сърцето са малки, някои могат да бъдат сериозни и включват развитие на аритмии, увреждане на кръвоносните съдове и кървене от мястото на поставянето. Сред най-честите усложнения са повторна оклузия и рестеноза.

Исхемичната болест на сърцето остава причина номер едно за смърт при мъже и жени в световен мащаб. В САЩ около 1,5 милиона хора страдат от инфаркт годишно, като една трета от тях са с летален край. Преживелите инфаркт са с лоша прогноза с 2 до 15 пъти по-висок риск от смъртност и заболеваемост в сравнение с останалата част от населението.

Според проведени проучвания сред оцелелите от миокарден инфаркт (ОМИ) пациенти показват, че 25% от мъжете и 28% от жените умират в рамките на една година след прекаран инфаркт, 18% от мъжете и 24% от жените имат втори инфаркт в рамките на шест години след ОМИ, и 22% от мъжете и 46% от жените са диагностицирани със застойна сърдечна недостатъчност (ЗСН) поради исхемична кардиомиопатия.

Ангиопластиката и стентирането са два вида нехирургични интервенции за хора с коронарна артериална болест. Тези интервенции могат да се използват в спешни случаи или в ситуации, които не са спешни, когато има риск от сериозни последици за пациентите.

Проучванията установяват, че тези интервенции може да не работят по-добре от медикаментите при хора със стабилна коронарна артериална болест. Поради тази причина стентирането и ангиопластиката не трябва да се считат за "бързо решение" и трябва да се използват само, когато ползите са повече, отколкото рисковете и възможните усложнения.

Докато стентирането може да доведе до забележително подобрение в моментното състояние на пациентите, то не е лек за сърдечни заболявания. Трябва да се обърне внимание на допринасящите фактори, като висок холестерол, високо кръвно налягане и наднормено тегло. Лекарите могат да предпишат лекарства и друг вид лечение, за да подпомогнат справянето с тези проблеми.