Премахване на сливици

Небните тонзили са част от пръстена на Waldeyer от лимфоидна тъкан. Други компоненти включват аденоидите, тубарните сливици и езичните сливици. Разграничаването на лимфоидната тъкан от заобикалящата мускулатура е чрез фиброзна капсула, която се развива от фарингобазиларната фасция. Потенциалното пространство между капсулата и мускула се нарича перитонзиларно пространство.

Двете най-чести индикации за премахване на сливиците са нарушено дишане по време на сън и рецидивиращ тонзилит. Нарушеното дишане при сън е повтаряща се частична или пълна обструкция на горните дихателни пътища по време на сън, което води до нарушаване на нормалната вентилация и съня. Може да се диагностицира въз основа на анамнестичните данни и физикален преглед.

Няма установени абсолютни противопоказания за извършване на тонзилектомия. Основните усложнения, свързани с тонзилектомията, са рисковете от кървене и анестезията. Следователно, пациентите, подложени на операция, трябва да имат всички рискови фактори за тези усложнения (нарушения на кръвосъсирването, фамилна анамнеза за злокачествена хипертермия).

През последните 50 години, тонзилектомия се извършва чрез дисекция на сливиците от заобикалящата ги фасция, така наречената тотална или екстракапсуларна тонзилектомия. Преди 60 до 100 години широко разпространена и използвана е била субтоталната тонзилектомия, при която не са известни напълно ползите, особено при пациенти с обструктивна сънна апнея.

При деца процедурата се извършва под обща анестезия. Голяма част от децата след оперативно отстраняване на сливиците могат да се приберат вкъщи още на същия ден, въпреки че някои може да останат за наблюдение. По принцип децата под 3 години и тези със сериозни проблеми със съня (сънна апнея) обикновено остават да нощуват.

Кръвоизливът е най-честото усложнение. Приблизително 2-3% от пациентите имат кръвоизлив, а рискът от респираторни усложнения е доста висок при тези, които имат обструктивна сънна апнея, отколкото при деца, които нямат, но рискът от следоперативно кървене е по-нисък.

При силно кървене понякога може да се наложи вторична операция за хемостазиране, като методите за хемостазиране включват електрокоагулация на тъканите, лигатури и др. Кървенето може да се класифицира като интраоперативно (настъпващо през първите 24 часа) или вторично (настъпващо между 24 часа и 10 дни).

Възпаленото гърло ще продължи приблизително две седмици след операцията, докато болката след процедурата е значителна и може да наложи болничен престой. Възстановяването може да отнеме от 7 до 10 дни и правилната хидратация е много важна през това време, тъй като дехидратацията може да увеличи болката в гърлото.

Контролирането на болката след тонзилектомия е важно, за да може пациентите да се върнат към нормален начин на живот и да започнат да се хранят. В даден момент, най-често межди 7 до 11 дни след операцията, може да настъпи кървене. Общият риск от кървене е приблизително 1-2%. Този процент е по-висок при възрастни, особено мъже над 70-годишна възраст. Препоръките за обезболяване включват различни неопиоидни аналгетици. Опиоидите не се препоръчват при деца под 12 години. Доказано е, че приемът на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) може да увеличи риска от кървене.