5. Симптоми при вулводиния

Симптомите на вулводиния обикновено започват внезапно и могат да продължат от месеци до години.

Най-честите симптоми на вулводиния включват:

• Усещане за парене, изгаряне, боцкане или дразнене
• Болезненост, остра или пулсираща болка
• Сърбеж
• Подуване
• Болезнен полов акт (диспареуния)

Симптомите на вулводиния могат да се усещат:

• През цялото време или само от време на време
• По време на дейности като упражнения, секс или ходене
• При почивка
• При каране на колело, поставяне на тампони или дори в седнало положение
• В една конкретна област или обхващащи цялата вулва

Парещата болка е най-често срещаният симптом на вулводиния. Някои жени го описват като болка, подобна на пронизване с нож, или като болка, наподобяваща изливане на киселина върху кожата им.

По-голямата част от времето вулвата ще изглежда нормално, но може да бъде възпалена или подута.

Болката може да засегне определено място или да се усети в по-обширна зона, включително клитора, перинеума, лонното възвишение и вътрешната част на бедрата. Също така може да се разпространи към областта около уретрата и горната част на краката.

Болката при вулводиния е невропатична, което означава, че е вследствие на необичайни сигнали от нервните влакна в областта на вулвата. Нервните окончания са свръхчувствителни.

Болката може да бъде постоянна или периодична. Постоянната болка, която се появява, когато няма докосване или натиск, е известна като непровокирана вулводиния.

Вестибулодинията, известна преди като вестибулит, се характеризира с болка, която се предизвиква от леко докосване, или провокирана болка.

Симптомите могат да се влошат по време или след полов акт, ходене, седене или упражнения. Вулводинията може да се появи при поставяне на тампон или при продължителен натиск, например по време на конна езда.

Вулводинията обикновено се диагностицира при продължителност поне 3 месеца. Често болката се появява внезапно и може да продължи месеци или години. Това не е животозастрашаващо състояние, но болката може да наруши извършването на някои нормални дейности. Също така може да доведе до тревожност или депресия.