Инфаркт

1. Какво представлява инфаркта на миокарда
2. Каква е статистиката при инфаркт
3. Кои са причините за инфаркт?
4. Какви са симптомите при инфаркт?
5. Как се поставя диагноза миокарден инфаркт
6. Лечение на миокардния инфаркт
7. Медикаментозно лечение при миокарден инфаркт
8. Какви са методите за реваскуларизация при инфаркт
9. Усложнения при инфаркт на миокарда

3. Кои са причините за инфаркт?

В основата на ИБС стои атеросклерозата на коронарните артерии. Рискови фактори за развитие на атеросклероза са: хипертонията, захарния диабет, дислипидемията, тютюнопушенето и намалената физическа активност. Тези фактори водят до дисфункция на ендотела (вътрешната обвивка на кървоносните съдове). На местата с ендотелна дисфункция са създадени условия за формиране на атеросклеротични плаки т.е. до натрупване на холестерол с последващо възпаление и фиброза на съдовата стена. Това води до стеснение на лумена на артериите. Атеросклеротичните плаки могат да нарастват за месеци, за дни и дори за часове.

Атеросклеротичните плаки се разделят на стебилни и нестабилни. Стабилната плака е характерна за стебилната ангина пекторис (САП), а нестабилната плака за острите коронарни синдроми. Стабилноста на плаките не е свързана с нейния размер, а със степента на възпаление в нея, дебелината на фиброзната шапка и големината на липидното й ядро. Малки плаки с тънка обвивка по-често се разкъсват и това води до остра тромбоза поради бързата агрегация на тромбоцити около разкъсването. Нарастването на плаката за дни или месеци е свързано с неоклузивни разкъсвания на плаките, върху които насложения тромб се организира и покрива с фиброзна тъкан, като всъшност се увеличава фиброзната „шапка”. 

Рискови фактори за поява на атеросклероза

Рисковите фактори за поява на атеросклероза и съответно на исхемична болест на сърцето се разделят на коригируеми и некоригируеми. Към некоригируемите рискови фактори спадат: пол, възраст и фамилна обремененост. Коригируемите рискови фактори са:

3.1. Тютюнопушене

Активното и пасивното тютюнопушене увреждат съдовия ендотел и по този начин благоприятстват появата на атеросклероза. Тютюнопушенето също така увеличава съсирваемоста на кръвта. Тютюнопушенето удвоява риска за поява на атеросклероза и ИБС. Прекъсването на тютюнопушенето частично възтановява причинените от него стренични ефекти върхо съдовата стена. При спиране на тютюнопушенето се подобрява и липидния статус.

3.2. Високи холестерол и триглицериди (дислипидемия)

Холестеролът е основната част на атеросклеротичните плаки. Високите нива на т.нар. „лош” холестерол - LDL и също на триглицеридите са в основата на атеросклерозата. Повишението им се дължи на неправилен хранителен режим, състоящ се от прием на много животински мазнини, холестерол и въглехидрати. Нормално нивата на общия холестерол са < 5,0 mmol/l, на триглицеридите < 1.7 mmol/l. От друга страна високите нива на „добрият” холестерол– HDL (>1.3 mmol/l)  могат да помогнат за „изчистване” на излишния холестерол от кръвообръщението и по този начин да намалят риска от инфаркт.

3.3. Високо кръвно налягане

Високото кръвно налягане уврежда артериите, особено коронарните. Следователно рисковите фактори за поява на високо кръвно налягане са и рискови фактори за исхемична болест на сърцето. 

3.4. Ниска физическа активност

Обездвижването води до затлъстяване и съодветно до по-високи нива на холестерола. Хора, които провеждат редовна аеробна физическа активност имат по-нисък риск от инфаркт. Физическите натоварвания за полезни в понижаването и на кръвното налягане.

3.5. Диабет

Диабетът е един от най-сериозните рискови фактори за поява на атеросклероза и исхемична болест на сърцето. Около 60% от пациентите с миокарден инфаркт имат диабет или нарушен глюкозен толеранс. Около 40% от пациентите с диабет имат преживяно остро коронарно събитие през живота си. Добрия контрол на диабета води до намаляване на сърдечно-съдовия риск при диабетици.

3.6. Алкохол

Умерената употреба на алкохол повишава нивата на HDL холестерола (добрият холестерол) и по този начин има предпазващ ефект по отношение на миокардния инфаркт. Мъжете не трябва да превишават повече от 75 мл концентрат на ден, а жените повече от 50мл. Повишеният прием на алкохолни напитки води до покачване на артериалното налягане и на триглицеридите, което на свой ред повишава риска от инфаркт. Полифенолите, субстанции, налични във вината, са с доказан антиоксидантен ефект, намаляват сърдечно-съдовия риск и подобряват ендотелната дисфункция.