Начало Здравни проблеми Високо кръвно Вторични причини за развитие на високо кръвно налягане

Високо кръвно

7. Вторични причини за развитие на високо кръвно налягане

Вторични причини за развитие на високо кръвно налягане

Към вторичните причини за развитие на високо кръвно налягане се отнасят заболявания, които вторично довеждат до повишаване на кръвното налягане. Те се наблюдават при 5-10% от хората с високо кръвно налягане. Диагностицирането на тези заболявания е много важно, тъй като много от тях са потенцялно лечими и след излекуването им се нормализира и кръвното налягане.

7.1. Бъбречни заболявания

Бъбречни заболявания

Ренопаренхимни

Заболяванията на бъбречния паренхим могат да бъдат причина за или последица от високо кръвно налягане. С напредване на бъбречното увреждане високото кръвно налягане се изостря, което води до създаване на порочен кръг с влошаваща се бъбречна функция.

Понякога е невъзможно да се определи дали бъбречната дисфункция е първична или вторична спрямо високото кръвно налягане. Ренопаренхимата бъбречна хипертония се среща както при остри, така и при хронични бъбречни заболявания, при диабетна нефропатия, хронична хемодиализа и при бъбречна трансплантация.

Реновазална хипертония

Тук повишаването на кръвното налягане се дължи на нарушено оросяване на бъбреците вследствие на стеснение на съдовете,  които ги кръвоснабдяват. Атеросклеротичното стеснение на реналната артерия обуславя резистентно на лечение високо кръвно налягане. Повишаването на кръвното налягане при стеснение на бъбречните артерии е вследствие на повишена активност на РААС (ренин ангиотензин алдостеронова система). Хората с реновазална хипертония съобщават за липса на фамилна обремененост за високо кръвно, те най-често за млади, началото на заболяването е остро, степента на повишаване на кръвното е тежка и то е трудно лечимо. Важно е да се знае, че не всяка стеноза на реналните артерии причинява високо кръвно налягане. При стеноза на реналната артерия трябва да се отчетат нивата на ренин и неговата активност в системното кръвообращение и в двете ренални вени. Лечението е медикаментозно и интервенционално, със стентиране на стеснената артерия.

Хипертония при хронична хемодиализа

Хипертонията при хронична хемодиализа до голяма степен се дължи на увеличения обем. По-голямата част от пациентите имат систолна хипертония с високо пулсово налягане поради повишената артериална ригидност. Стойностите на артериалното налягане до голяма степен зависят от продължителността на диализата. Повишаването на теглото между две диализи корелира със стойностите на артериалното налягане. От съществено значение при тези болни е ограничаване приема на сол. Не са налични сериозни проспективни проучвания за оценка на медикаментозното лечение на артериалната хипертония при пациенти, подложени на хронична диализа.

Хипертония след бъбречна трансплантация

Хипертонията след бъбречна трансплантация е свързана с множество причини. Посттрансплантационна стеноза на бъбречната артерия се среща до 5%. Високото кръвно налягане може да бъде показател за отхвърляне на транспланта. Други причини за повишаване на кръвното налягане са имуносупресивна терапия и кортикостероиди, еритроцитоза, влошаване на предхождаща хипертония, активиращи антитела на ангиотензин2 рецепторите. При отхвърляне на изброените по-горе причини трябва да се направи оценка на ролята на нативния бъбрек и ако хипертонията се запазва, той може да бъде отстранен. Медикаменти на избор при този вид вторична хипертония са АСЕ-инхибитори, ангиотензин-рецепеторни блокери, калциеви антагонисти и бета-блокери.

7.2. Ендокринни заболявания

Ендокринни заболявания

Акромегалия

Акромегалията е ендокринно заболяване, което се дължи на повишена продукция на растежния хормон, най-често от тумор в предния дял на хипофизата. Патофизиологично няколко механизма се обсъждат като причина за възникване на артериална хипертония. Първо - обемното обременяване, вторично, от задръжка на течности; второ - повишение на пеиферното артериално съпротивление, което е резултат от повишен съдов отговор към ангиотензин II, и трето - повишение на сърдечния дебит.

Високото кръвно налягане при хора с акромегалия е често срещано, в 15-50% от случаите. Лечението на акромегалията включва селективна транссфеноидална операция за отстраняване на тумора и от медикаментите - аналог на соматостатин. С излекуването на акромегалията се нормализира и кръвното налягане.

Феохромоцитом

Това е рядък секретиращ катехоламини (адреналин и норадреналин) тумор на надбъбречната медула. По-рядко локализацията на тумора може да е в парааорталните симпатикови ганглии около коремната или гръдната аорта. Феохромоцитома може да причини животозастрашаващо високо кръвно налягане и сърдечни аритмии. Катехоламините се секретират непрекъснато или периодично, като може да бъде провокирано от физическо натоварване, преяждане, палпация на корема, при анестезии и др.

По време на пристъп болните са уплашени, неспокойни, бледи, изпотени, треперещи, с настръхнала кожа, гадене, силно главоболие, болки в корема, може да получат сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт или някое животозастрашаващо ритъмно нарушение. Пристъпите продължават от 15 минути до 1 час и след това кръвното налягане се нормализира.

Диагнозата се поставя въз основа на повишените стойности на катехоламините в плазмата и урината.

Локализацията на тумора се установява с ехография и сцинтиграфия на надбъбреците, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс или позитронно емисионна томография. Лечението на феохромоцитома изисква оперативно отстраняване на тумора. Предоперативно в рамките на 7-14 дни се изисква терапия с алфа-блокер. Бета-блокерите са противопоказани.

Първичен хипералдостеронизъм (Синдром на Coon)

Това заболяване се наблюдава при аденом на кората на надбъбречната жлеза (80-85% от случаите) или двустранна хиперплазия на кората  на надбъбречната жлеза, карцином и извънадренални тумори (15-20%). Повишена е секрецията на алдостерон, което води до повишена резорбция на натрий, увеличава се излъчването на калий, повишава се вътресъдовия обем и се потиска секрецията на ренин. Високото кръвно налягане при това заболяване обикновено в стабилно и умерено.

За хипералдостеронизъм трябва да се мисли при ексцесивна загуба на калий придружена от повишена екскреция на натрий. Двата параметъра се тестват чрез събиране и изследване на 24 часова урина. При потвърдена висока загуба на калий трябва да се определи плазмената ренинова активност. Лечението на първичния хипералдостеронизъм е оперативно при едностранен тумор. Неоперабилните случаи подлежат на лечение с алдостеронови антагонисти, АСЕ- инхибитори и бедна на натрий диета.

Хиперглюкокортицизъм

Състоянието се характеризира с увеличена секреция на кортизол от надбъбречната жлеза. Среща се при аденом на предния дял на хипофизата (болест на Инценко- Cushing), при доброкачествен или злокачествен тумор на надбъбречната кора (Синдром на Cushing) и при ектопични тумори, които продуцират кортизол (бронхогенен карцином). При това заболяване високо кръвно налягане има поради обусловената от високата кортизоловата секреция натриева и водна задръжка, повишен синтез на ренинов субстрат и повишен вазоспастичен ефект на пресорните агенти.

Клиничната картина включва характерно затлъстяване (на горната част на тялото), наличие на акне, червени стрии по кожата, хирзутизъм (прекомерно или повишено окосмяване у някои жени на части от тялото, където такова окосмяване принципно липсва или е слабо изразено- "мъжки тип"), менструални смущения, гинекомастия, остеопорза и др.

Диагнозата се поставя с образни изследвания (КАТ и/или ЯМР) и функционални тестове. Първа стъпка е провеждане на нощен дексаметазонов тест. Определят се и нивата на АСТН. Лечението зависи от причината за повишените нива на кортизол. При болестта на Инценко-Cushing то е оперативно - транссфеноидална епизектомия. При синдрома на Cushing се предприема оперативно отстраняване на надбъбречния тумор с последваща заместителна терапия.

Следва: Какви са симптомите при високо кръвно налягане?

4.1, 38 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ Високо кръвно